Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Помнеше лицето на Ринт, любимия й брат, и как то се отпусна, сломено от разбирането. Помнеше стариците, които работеха кротко и делово и отбягваха погледа й. Помнеше гнева си от младежкия смях някъде наблизо, а после чу как някой изръмжа на младежите да замълчат. Не че смъртта беше рядка. Винаги бе наблизо с дебнещата си стъпка, студена като сянка. Грубата истина беше, че светът бие душата, докато костите не се огънат и сърцето не се пръсне.
Оттогава беше изпълзявала и бяха минали години, и колкото и да се бе състарила от онова време, се чувстваше само с ден по-стара, раната от скръбта все още беше прясна под кожата й, ехото на безчувствения смях — все още силно в ушите й.
Докато пътуваха през Пустошта Барет, взимаше всяка нощ в постелята си младежа, незаконния син на Драконъс, и си казваше, че е защото лордът я бе помолил за това. Но й ставаше все по-трудно да погледне брат си в очите. Аратан изливаше семето си в нея по два, по три пъти всяка нощ и тя не правеше нищо, за да предотврати онова, което можеше да последва. Също както не бе направила нищо в нощта, когато легна с Гризин Фарл, но тогава поне имаше оправданието, че беше доста пияна. Някакво своенравие я беше обладало, стремглаво втурване към съдбата, стремеж да затъне в ужасните последствия.
Нямаше никакъв страх за собственото си бъдеше, а загъването в обстоятелства, създадени от самата нея, предлагаше илюзията за контрол. Но претендираше за нещо, което принадлежеше на други — годините пред тях, живота, който щяха да бъдат принудени да водят. Майки, които са изгубили, можеше да станат обсебени от желанието да покровителстват и това като нищо можеше да сполети Ферен, а заради това детето й щеше да страда през целия си живот. Аратан можеше да стане баща на копеле и да покаже с това на баща си огледално отражение, и очите, щом се видеха в него, щяха да са студени и непрощаващи. Брат й, наново обезоръжен, можеше да избяга от обичта на вуйчо, ужилен от болката на една загуба, която все още бе твърде силна, за да я понесе.
Аратан бе на същата възраст, на която щеше да е синът й, млад мъж, затиснат от света, каквито са всички млади мъже. Не беше нейният син, но можеше да й даде син. Всъщност беше сигурна, че ще й го даде. Брат й бе доловил нещо от този странен, зловещ сблъсък в ума й, това сливане на съдби, едната празна, другата — бързо запълваща се. Беше убедена в това.
Едно е да използваш за удоволствие. Съвсем друго е просто да използваш. Тя учеше Аратан на тънкостите в любовта, шепнеше му за благодарни жени в бъдещето. Но кои бяха тези жени, които щяха да благодарят на Ферен за всичко, което бе дала на мъжа в леглото им? Къде щеше да намери тези жени той, този крехък син копеле, който скоро щеше да бъде изоставен сред азатанаите? Не беше въпрос, с който трябваше да се притеснява, разбира се, и тя често си напомняше това, ала без полза. Щеше да е това, което го направеше тя, а на свой ред той щеше да направи в нея това, което никога не можеше да бъде: син. А след това, в тъмното и зноя, галеше косата му и свиваше ръцете му — меки връхчета и липсващи нокти, — в юмруци, около които след това обгръщаше ръцете си — и в мимолетния екстаз, замаяна от чувството за вина, си представяше юмруците на момчето по-малки, отколкото бяха, сякаш че със силата на хватката си можеше да ги смачка до подходящите пропорции.
Някакво безразсъдство имаше в жените. Да разтвори краката си означаваше да го покани в себе си и с поканата идваше поражението. Всяка нощ вкусът на това поражение се просмукваше в нея като дрога. Брат й виждаше това и с право се страхуваше. Една безразсъдна жена е опасна жена.
Всеки ден, докато яздеха през голата земя, копнееше за идващата нощ, за безпомощното нетърпение на момчето, за тръпнещото му тяло, за вълните, които сякаш отнемаха от живота му — толкова много от него се вливаше в нея. Решила бе да използва този живот.
Умират деца. Но една жена може да направи още деца. Синове се раждат и понякога умират, но има много синове. И дори бляновете за бъдеще държат в ръцете си места на мрак.
Докато яздеше до сестра си, затънал в мълчанието помежду им, Ринт оглеждаше равната земя и му се искаше да може пред тях да се издигнат стени, да изригнат от земната твърд и да ги спрат. Всякакво продължение напред — отказано. Нищо, което да могат да направят, освен да обърнат и да се върнат в Куралд Галайн.
Щом заченеше дете, тя щеше да избяга, като крадец по улица, в скрити задни улички, тайни пътеки, по които никой не може да го проследи. С ценната плячка в утробата, тя щеше да извади нож и да съска на всеки, който се доближи. Дори на брат си.