Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Долината продължаваше на запад с поредица от все по-стръмни поляни и накрая опираше в каменните склонове на планините. На десетия ден от похода един наблюдател се върна с вестта, че е видял група ловци.
Фостър взе шестима войници, сред които бяха и Ерик и Ру, и тръгнаха напред, за да разговарят с ловците. Ерик беше доволен, че все нещо нарушава монотонността на похода. Всеки ден беше едно и също — безкрайна езда, а колкото и да обичаше конете и работата с тях, Ерик не беше добър ездач и това, че дванайсет часа седеше върху седлото, като слизаше само за кратко, за да могат да си отдъхнат конете, бе по-изтощително и от най-тежките му дни в ковачницата. Същото мислеше и за правенето и развалянето на лагери и за сухата храна.
Планините тук бяха по-ниски от ония в родния му край, но за сметка на това бяха доста повече. Трите големи върха на Даркмоор бяха заобиколени с много хълмове, но в действителност нямаше други планини, а предимно високи плата и каменисти склонове. Тук височините бяха по-скромни, но за сметка на това планините бяха по-трудно достъпни и стръмни, с внезапно издигащи се ридове и затворени котловини и каньони, в които течаха потоци и реки. Склоновете бяха гористи и никой от върховете не се издигаше достатъчно високо, за да предостави удобна точка за наблюдение. Ерик разбираше, че горите осигуряват добро прикритие за тях, но че създават и неудобства.
Ловците ги очакваха на уговореното място. Фостър скочи от коня си, подаде юздите на Ерик, намести меча си и пристъпи напред с разперени ръце.
Ловците бяха облечени с домотъкани дрехи и дълги вълнени панталони. Ерик си помисли, че някъде наблизо има подходящи пасбища за овци и кози. Всички носеха лъкове и изглежда, умееха да си служат с тях.
Водачът им, сивобрад мъж, пристъпи напред, за да преговаря с Фостър. Останалите трима не помръднаха. Ерик се огледа, но не видя следи на коне; тези хора ловуваха пеша. Това бе по-подходящо, отколкото да караш коня си да се катери като магаре или като коза. Ако ловджийското селище беше някъде горе по склоновете, конете биха били само пречка; можеха да бъдат дори и опасност.
Двама от ловците си приличаха доста с водача, докато третият му приличаше само по начина на държане. Ерик реши, че двамата са синове на сивобрадия, а третият може би е зет.
Фостър бръкна в туниката си, извади тежка кесия, отброи няколко златни монети и се обърна към хората си.
— Чакайте тук. — Той им кимна да наблюдават ловците да не побегнат със златото. — Ще доведа другите. Тези мъже знаят през планините път, който е безопасен за конете.
Ерик погледна към стръмния склон пред тях и каза:
— Надявам се.
Зачакаха. Ловците тихо говореха нещо. После онзи, който бе малко по-различен, забърза към дърветата.
Един от войниците, казваше се Грийли, кресна:
— Ей, къде отива тоя?
Ловецът спря. Грийли се оправяше с местния език, но планинците очевидно бяха озадачени от въпроса.
— Опасявате се от предателство ли? — попита сивобрадият.
Като видя, че и четиримата ловци са готови да опънат лъковете, ако ги обвинят в измяна, Ерик бързо погледна Ру и той се намеси:
— Сигурно изпраща зет си вкъщи, за да съобщи, че довечера той и синовете му няма да се приберат за вечеря. Прав ли съм?
Водачът на ловците кимна и зачака. Грийли рече:
— Е, добре…
Сивобрадият махна на зет си да тръгва, после каза:
— И утре също. Предстоят два трудни дни до билото, а и няма да е по-лесно по надолнището. Но минем ли билото, няма да се нуждаете повече от помощта ми.
Последваха петнайсетина минути мълчание. Най-сетне чуха тропота на приближаващи коне — отрядът, предвождан от Калис, идваше. Капитанът яздеше отпред и когато приближиха, заговори на ловеца. Разговорът беше толкова бърз, че Ерик не можа да разбере почти нищо.
Но Калис изглеждаше доволен и се обърна към всички.
— Това са Кирзон и синовете му. Знаят проход през планината към река Ведра. Пътят е тесен и труден.
Два часа следваха ловците по тясна пътека, извиваща се по хълмовете. Пътуването беше опасно и затова се придвижваха бавно — всяка грешка можеше да причини нараняване на ездача или на коня. Накрая стигнаха до малка поляна, ловецът поговори с Калис, капитанът кимна и съобщи:
— Оставаме тук и ще продължим в зори.
Дьо Лунвил и Фостър започнаха да крещят заповеди. Ерик и Ру отговориха отсечено, без да се замислят, и се заеха с конете — разседлаха ги и ги оставиха да пасат.
През това време останалите мъже от отряда вече почти бяха изкопали рова около лагера. Ерик грабна една мотика и се присъедини към тях. Не след дълго ровът и валът бяха готови, сложиха и пускащата се врата, която служеше и за мост над рова. После започнаха да трамбоват вала. Ру и още няколко души забиваха дървени пръти, завършващи с железни шипове, на еднакви разстояния по ръба на вала. Когато всичко беше готово, се заеха с вдигането на шестместните палатки — правеха ги от платнищата, които всеки носеше със себе си. Оставиха вътре навитите си на руло постелки и се върнаха в средата на плаца — супата вече вреше.