Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
По време на похода се хранеха със сух хляб, плодове и когато беше възможно, зеленчукова супа. Отначало Ерик и някои от новаците мърмореха заради липсата на месо, но после се съгласиха с по-старите войници, които твърдяха, че тежката храна пречи в похода и боя. Ерик разбираше, че макар мислите за горещото печено месо, овнешкия бут или месните пайове на майка му да карат устата му да се пълни със слюнка, никога не се е чувствал така здрав.
Засърбаха горещата супа от зеленчуци, говежда мазнина и брашно, което я правеше по-гъста. Ру се обади:
— Ще ми се да имаше и малко мек хляб, а не да топя тоя камък в паницата.
— На грешниците в ада сигурно им се ще студено питие или поне вода, момче — каза Фостър, който минаваше наблизо. — Радвай се на това, което имаш. Утре сме на пътни дажби.
Мъжете започнаха да мърморят. Сушените плодове и сухарите бяха хранителни, но безвкусни и се преглъщаха трудно. Това обаче, което липсваше най-много на Ерик, беше виното. Той бе израснал в Даркмоор и виното бе за него нещо естествено като водата. Качеството на виното, произвеждано в района, беше почти легендарно и най-евтиното трапезно вино бе много по-добро от виното от другите краища на Кралството. Преди да отиде в Крондор той нямаше и представа, че виното, което не бе достатъчно скъпо, за да оправдае транспортните разходи, може да струва толкова скъпо в кръчмите в града на принца.
Той сподели това с Ру, който рече:
— Точно това може да бъде началният старт за едно предприемчиво момче като мен.
— Какво? — попита Биго, който седеше от другата страна на огъня. — Смяташ да мъкнеш бутилки в Крондор и да губиш пари?
— Когато моят тъст Хелмут Гриндъл ме снабди с достатъчно злато — присви очи Ру, — ще доставям най-доброто вино на всяка маса в Западните владения.
— Дори още не си видял момичето! — засмя се Ерик. — Докато се върнем, тя може би ще се е омъжила и ще има цяла сюрия деца!
— Ако се върнем — изръмжа Джером Хенди.
Внезапно настъпи мълчание.
Ерик бе натоварен да ръководи превеждането на неоседланите коне през планините заедно с още петима души. Една от изненадите беше, че Накор сам се предложи за тази цел. Повечето хора биха преценили язденето след конете като неприятно поне заради праха, но любопитният исаланец намираше работата за много интересна. За облекчение на Ерик се оказа, че е достатъчно вещ познавач на конете.
На два пъти трябваше да се спускат по стръмни сипеи и конете или трябваше да се запъват с предните си крака — една от позите, които най-малко обичаха — или да се научат да хвърчат.
Ерик замери една кобила с камък и кресна:
— Кранта с кранта! Искаш да те кълват гарваните ли?
Накор винаги яздеше най-близо до ръба от всички и когато Ерик го предупреди, че рискува да стане на кайма, дребният мъж се усмихна и каза:
— Няма страшно. Макар че кобилите понякога са много глупави. Особено в горещо време.
— Те нямат достатъчно ум дори когато се заплождат. Добре, че нямаме с нас жребци.
— Някога имах жребец — каза Накор. — Голям черен жребец. Подари ми го императрицата на Велики Кеш.
Ерик го погледна.
— Това е… интересно. — Също като другите, които вече познаваха Накор, той не искаше да го нарича лъжец, макар че много от нещата, които дребосъкът разказваше, бяха направо невероятни. Но той никога не казваше, че може да направи нещо, което не можеше да докаже, така че хората постепенно бяха почнали да вярват дори и на най-невероятните му истории.
— Но той умря — каза Накор. — Беше чудесен кон. Тъжно ми бе да го гледам как си отива. Яде някаква отровна трева и се поду.
Вик от предните редици предупреди Ерик, че стадото се струпва на едно място, и той изпрати Били Гудуин да пази конете, докато минават през тясното дефиле. Щом го преминеха, можеха да започнат спускането към долината на Ведра.
След малко стигнаха билото, изчакаха да минат всички и Ерик се присъедини към Били и Накор в края на групата.
— Е, свършихме — каза Били.
Внезапно кобилата на Накор захапа коня му и той отскочи.
— Внимавай! — кресна Накор.
Били изпусна юздите и тежко падна на земята. Ерик скочи от коня си и се затича да го вдигне. Конят на Били се запъти в тръс след хергелето.