Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Пред нас е един от големите острови, на който предците ни са основали колонии. Между островите има прилив. Ако ни провърви, ще можем да го преплаваме и да се озовем в морето, на чийто северен край се намира Масилия.
Дионисий заповяда да се насочим на североизток по дължината на бреговата ивица, но вятърът не ни позволи да спазваме тази посока и непрестанно ни теглеше към сушата. Скоро се озовахме в малък архипелаг. Бяхме заобиколени от малки островчета и течението ни влачеше между тях. Дионисий реши, че най-добре ще бъде да изпрати напред петдесетвесления кораб, който да провери не е ли много тесен проходът. Разпореди да бъдат поставени съгледвачи на носа и на кърмата, които да потърсят място за спиране, тъй като не биваше да оставаме до падането на мрака, а се налагаше да изтеглим корабите и да ги поправим набързо.
След като отминахме един скалист нос, ние се натъкнахме на рибарско корабче, натоварено с богат улов. Успяхме да пленим трима мургави и чернооки сарди, на които се наложи да поемат ролята на водачи през непознатите за нас води. Те не говореха на никой познат ни език, но възлестият камшик в ръцете на Дионисий се оказа добър учител. Пленниците ни обясниха как именно да заобиколим опасните островни скали, за да навлезем в пролива. Ако разбирахме правилно по жестовете им, то този пролив беше достатъчно дълбок и плаването по него беше безопасно.
Забелязахме, че върховете на риболовните им копия са от ковано желязо, и решихме, че тези хора са или подчинени от етруските, или търгуват с тях.
Дионисий реши да се държи приятелски и да спечели доверието им. Той заповяда корабчето им да бъде привързано за по-малкия от нашите кораби и не позволи на хората си да унищожат мрежите и улова им. Заплати за рибата, от която се нуждаехме, с няколко от сребърните химерски монети, измъкнати от Кринип.
Сардите повъртяха монетите в ръцете си, след което ни начертаха пътя през пролива, водещ към открито море. Показаха ни и къде можем да спрем — на един от първите пустинни острови, който беше нисък и на чийто пясък можехме да изтеглим корабите си. В далечината зад този остров се виждаше синьо-зелена ивица земя и затова Дионисий не ни позволи да палим огън. Изядохме рибата сурова, поръсена само със сол, тъй като бяхме съвсем изгладнели. Гълтахме я направо с кожата и хрущялите.
6.
След като хапнахме, легнахме да си починем и заспахме като пребити. Подир твърдите корабни дъски топлият пясък и меката растителност на острова ни се сториха особено приятни, макар някои от моряците да се оплакваха от болки в корема, след като бяха яли сурова риба.
Арсиное спеше в обятията ми, отпуснала глава на рамото ми. Все още не можехме да пуснем Дорией от сандъка за въжета, защото въпреки нечовешките несгоди, които беше принуден да търпи, той продължаваше да заплашва с пресипнал глас, че ще удуши Дионисий с голи ръце, само да го развържем.
На разсъмване се събудихме от студ и видяхме, че сардите ги няма, няма го и корабчето им и улова. Дионисий изруга и се нахвърли да бие часовите, без да обръща внимание на уверенията им, че цяла нощ са бдели и са изпълнявали точно заповедите му: да следят дали няма да се появят кораби и да охраняват съня ни. По отношение на сардите никаква заповед не им била дадена, твърдяха те. Обидени, те обясниха как сардите им показали с жестове, че искат да тръгнат към морето да наловят още риба. Те показали и сребърните монети, получени от Дионисий, като дали да се разбере, че искат да спечелят още такива. Ето защо стражите не сметнали за необходимо да ги задържат. В гнева си Дионисий закрещя, че такива глупаци не могат да бъдат фокейци — навярно някакви чужденци са се пъхнали в ложето на майките им и са оставили за наследство на синовете си дебелоглавие и тъпота.
Обзеха ни лоши предчувствия и Дионисий заповяда корабите да бъдат изтласкани незабавно във водата. Сардите по всяка вероятност вече бяха успели да вдигнат тревога на брега и същият източен вятър, който ни помогна да се озовем благополучно до Сардиния, навярно гонеше по вълните към нас етруски бойни кораби. Сега само бързината можеше да ни спаси. Ако имаме късмет, каза Дионисий, ще успеем да си пробием път с бой през пролива, след което ще се насочим незабавно към Масилия. Той отново ни помоли да му се доверим напълно, както на него, тъй и на невероятната му сполука, която досега не го беше изоставила нито веднъж.
Но тази сутрин всичко беше като омагьосано — и течението, и приливите, и отливите в тази чужда земя бяха тъй изменчиви и непонятни, че нашите кораби никак не можеха да се откъснат от брега и стояха до него като приковани. Събрахме всички сили и с голям труд успяхме да задвижим малко големия кораб.