Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Той скръства ръце, а гласът му е все така ведър.
— Това извинение ли ти помага да заспиваш вечер?
Шумът ми изревава и скача.
— Ами ти? — сопвам се. — Май ти си оня, дето Кметът не го е чул да крещи разгневено на вчерашната му реч? Ти май си оня, дето не се опълчил безстрашно срещу него?
Лицето му потъмнява и в Шума му чувам сив проблясък от тотално презрение към мен.
— Да се опълча и да бъда застрелян може би? — казва. — Или да бъда завлечен в Кантората и разпитван? Как бих могъл да попреча на каквото и да било?
— И какво правиш, като не можеш да попречиш? — озъбвам се. — Почваш да помагаш, а?
Той не отвръща нищо, обръща ми гръб и се втренчва навън през единия прозорец към редките светлинки на града, запалени само на ключови места, към Рева на Ню Прентистаун, който се чуди кога ли Възражението ще нанесе съкрушителния си удар, откъде ще дойде той, колко страшен ще бъде и кой ли ще спаси невинните.
Шумът ми е кънтящ и червен. Затварям очи и поемам дъх дълбоко, дълбоко.
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
Не чувствам нищо, не допускам нищо вътре.
— Те тъкмо започваха да свикват с него — казва тихо кметът Леджър. — Започваха да се обединяват зад него, да го подкрепят, защото какво е да се подчиниш на един нищо и никакъв вечерен час, при положение, че иначе те заплашва опасността да бъдеш взривен? Той обаче допусна тактическа грешка.
Очите ми се разтварят от изненада при думата тактическа, защото тя ми се струва малко неподходяща.
— Сега мъжете са ужасени — продължава той. — Ужасени от това, че те ще са следващите.
Поглежда собствената си ръка и разтрива с длан мястото, където би могла да бъде гривната.
— Той допусна грешка от политическа гледна точка.
Примижавам срещу му.
— А на теб какво ти пука, дори и така да е? — питам. — Ти на чия страна си?
Той се извърта рязко, сякаш съм го обидил, което най-вероятно си е точно така.
— Аз съм на страната на града — казва. — А ти на чия страна си, Тод Хюит.
На вратата се почуква.
— Спасен от сервирането на вечерята — обажда се кметът Леджър.
— Вечерята не чука — казвам и се изправям. Отключвам вратата с моя ключ щрак-щрак и я отварям.
Отвън стои Дейви.
Отначало мълчи, изглежда малко нервен, очите му шарят. Решавам, че има проблем в някое от общежитията, въздъхвам и тръгвам към дюшека, за да си взема нещата. Дори не съм си свалил ботушите.
Само една минута — казвам му. Ангарад сигурно още не е нахранена. Не бива да я оседлавам пак толкова скоро.
Той обаче не отвръща и дума и аз изненадано се обръщам да го погледна. Все така нервен, не ме гледа в очите.
— Какво? — питам го.
Той прехапва устни и аз виждам в Шума му само силно смущение и въпросителни, и гняв за това, че кметът Леджър е с нас, и още въпросителни, и после, най-отзад, в дълбокото, едно странно мощно чувство, почти виновно, почти безкористно…
Той бързо го скрива и гневът и смущението отново заливат всичко.
— Ш… кретенче — казва сам на себе си. Смъква гневно ремъка от рамото си и аз виждам, че носи раница. ШШ… — продължава, но не довършва мисълта си. Отваря раницата и измъква нещо отвътре.
— Дръж — почти ми изкрещява и ми го хвърля в краката.
Книгата на мама.
Връща ми книгата на мама.
— Просто си я прибери!
Посягам, бавно я вземам и я премествам по-далеч от него, сякаш е нещо много крехко. Кожата на корицата е мека, през дневника минава резката, която Аарон проби с ножа, когато ме намушка и острието се заби в страниците. Прокарвам длан по мекото.
Вдигам очи към Дейви, но той гледа настрани.
— Както и да е — казва, завърта се и хуква с трополене обратно надолу по стълбите в мрака.
32
Последни приготовления
Виола
Скривам се зад дървото, сърцето ми тупка бързо.
В ръката ми има пушка.
Ослушвам се да чуя пукане на клонки, звук от стъпки, знак, който да ми подскаже къде е войникът. Знам, че е наблизо, защото чувам Шума му, но той е толкова равен и размит, че ми дава само обща представа от посоката, от която самият мъж ще изскочи.
Защото той ще изскочи. Преследва ме, няма съмнение в това.