Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Затварям очи, когато в съзнанието ми нахлува тази мисъл.
Не чувствам нищо, не допускам нищо вътре.
(дали не е била тя?)
Не чувствам нищо.
— Искаш от нас да маркираме с гривни всички жени — казва тихо Дейви, без да гледа татко си в очите.
— Както вече съм казвал — въздъхва Кметът, — всяка жена е член на Възражението само поради факта, че е жена и по тази причина съчувства и помага на всички други жени.
Конярите извеждат Ангарад и я вкарват в близкия бокс. Тя наднича над парапета и ме бута с муцуна. Тод, казва ми.
— Те ще се съпротивляват — обаждам се, докато я галя. — На мъжете идеята също няма да им допадне.
— А, да — отвръща Кметът. — Вие пропуснахте вчерашната ми реч, нали?
С Дейви се споглеждаме. Цял ден бяхме на работа и не сме чули нищо за никаква реч.
— Говорих пред хората на Ню Прентистаун — продължава Кметът. — Говорихме си по мъжки. Обясних им точно каква заплаха представлява за нас Възражението и как маркирането на жените е просто най-закономерната следваща стъпка от нашата защитна стратегия — прокарва длан по шията на Ангарад. Опитвам се да прикрия шиповете на ревността и раздразнението, които израстват от Шума ми при тази гледка. — Всички ме разбраха, никой не се възпротиви.
— На речта не са присъствали никакви жени, нали? — питам. — Къде бяха те по това време?
Кметът ме поглежда.
— Не искам да насърчавам враговете сред нас, Тод.
— Но ш… жени са хиляди! — обажда се Дейви. — Ще ни отнеме цяла вечност да ги маркираме.
— Ще работят и други екипи, Дейвид, няма да сте единствените — отвръща Кметът кротко, чакайки да се убеди, че синът му е насочил цялото си внимание към него. Но аз съм сигурен, че вие ще надминете всички по майсторлък и бързина.
Шумът на Дейви леко живва при тези думи.
— Можеш да се обзаложиш, татко — отвръща.
Но веднага обръща очи към мен и чака какво ще кажа аз.
Чувам ясно тревогата му.
Галя Ангарад по носа. Конярите извеждат Морпет, изчеткан, сресан, намазаната с масло козина блести._Предай се_, казва той.
— Ако се притеснявате от задачата — казва Кметът и хваща юздите на коня, — задайте си следния въпрос — мята се на седлото с едно-единствено грациозно и премерено движение, сякаш тялото му е от течност. После поглежда отвисоко към нас.
— Защо, която и да било невинна жена би се противила на това да бъде маркирана?
— Това няма да ти се размине — казва жената, а гласът й почти не трепери.
Господин Хамър зад гърба ми зарежда пушката си и я насочва към главата й.
— Ти кьорава ли си? — пита Дейви, но гласът му е станал писклив. — В момента ми се разминава.
Господин Хамър се засмива.
Дейви извива клещите с едно рязко движение. Гривната се впива в плътта на жената между рамото и лакътя. Тя извиква, хваща гривната със здравата си ръка и пада напред, но в последния момент успява да се подпре на пода. Остава за минута долу, диша тежко.
Косата й е изтеглена и прибрана назад в стегнат възел, русите и кестенявите кичури са преплетени като разноцветните жички на задния панел на видеоплеър. На тила има сива ивица, побелялото минава през косата й като река, течаща сред прашна долина.
Взирам се в посивелите кичури и очите ми плувват.
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
— Ставай — казва Дейви на жената. — Отивай да те полекуват — вдига очи към опашката от жени, наредила се в коридора на общежитието, всички са взрени в нас, чакат реда си.
— Момчето ти каза да станеш — повтаря господин Хамър и размахва дулото.
— Ти нямаш работа тука — сопва му се изведнъж Дейви. — Ще се оправим и без бавачка.
— Аз не съм ви бавачка — усмихва му се господин Хамър. — Аз ви пазя.
Жената от пода се изправя, очите й се спират върху мен.
Изражението ми е безлично, мъртво, нямам изражение, защото не е възможно да изразя каквото и да било.
Аз съм Кръгът и Кръгът съм аз.
— Как ти дава сърце? — пита тя. — Как ти дава сърце да вършиш тия неща?
После се обръща и се отправя към лечителките, които бяха маркирани първи, за да могат после да помагат на останалите.