Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Наблюдавам я как се отдалечава.
Не знам името й.
Номерът й е 1484.
— 1485! — провиква се Дейви.
Следващата жена от опашката пристъпва напред.
През целия ден яздим от едно женско общежитие до друго, слагаме почти триста гривни, става много по-бързо отколкото с диваците. Потегляме за вкъщи, когато слънцето започва да залязва, а Ню Прентистаун се замисля за вечерния час.
Не си говорим.
— Какъв ден, а, кретенче? — тихо казва Дейви.
Аз премълчавам, но той и не очаква да му отговоря.
— Те ще се оправят — продължава да приказва той. — Боли ги малко, но лечителките ще им помогнат.
Тупур, тупур, яздим напред.
Чувам го какво си мисли.
Пада мрак. Не мога да видя лицето му.
Може би затова той не прикрива Шума си.
— Как плачеха само — казва.
Аз мълча.
— Няма ли нищо да кажеш? — гласът на Дейви се втвърдява. — Все мълчиш, мълчиш, сякаш не искаш вече да говориш, сякаш аз не заслужавам да говориш с мен.
Шумът му започва да припуква.
— Щото аз нямам с кого другиго да си говоря, кретенче. Нямам никакъв избор в тая ситуация. Няма значение какво правя или казвам, не мога да сторя нищо, особено след всичко, което стана. Наглеждането на диваците — пълна глупост! А сега не сме се обърнали и вече правим същото с жените. И за какво? За какво?
Гласът му притихва.
— За да плачат те пред нас — казва кротко. — Да ни гледат така, сякаш дори не сме хора.
— Защото не сме хора — казвам, изненадан, че изобщо го изричам на глас.
— А да, това е новото ти Аз, сетих се! — казва Дейви презрително. — Господин Корав, господин Нищо-не-чувствам-щото-аз-съм-Кръгът. Ще застреляш и майка си, ако тате ти нареди.
Не отвръщам нищо, само скърцам със зъби.
Дейви също мълчи цяла минута.
После казва:
— Прости ми.
После казва:
— Прости ми, Тод — казва го с името ми.
А после казва:
— За какво ли пък искам ти да ми простиш, мътните те взели? Ти си едно скапано кретенче, дето от Шума му нищо не може да се разбере и си изцяло на страната на тате. На кого ли му пука за теб?
Все така си мълча, тупур, тупур, яздим напред.
— Напред — процвилва Ангарад на Смъртоносен. Напред.
Ревът, чувам в Шума й, а после Момче Жребче, Тод.
— Ангарад — прошепвам между ушите й.
— Тод? — повиква ме тихо Дейви.
— Кажи — отвръщам.
Чувам как издиша през носа си.
— Нищо — но после все пак се решава. — Как го правиш?
— Кое?
Виждам го как свива рамене в мрака.
— Как успяваш да си толкова спокоен? Как успяваш да си така… не знам, безчувствен? Искам да кажа… — той се отнася и после казва така тихичко, че едва го чувам — когато плачат.
Не отвръщам нищо, защото, кажете, как бих могъл да му помогна? Той не знае за Кръга, защото татко му не му го е показал и не иска да му го покаже.
— Знам за Кръга — казва, — пробвал съм я тая глупост, но тя не работи при мен и той повече не…
Млъква внезапно, сякаш е казал твърде много.
— О, забрави — казва.
Яздим нататък, а Ревът на Ню Прентистаун ни обгръща, когато навлизаме сред къщите, само конете си подвикват тихо един на друг, припомнят си непрекъснато кои са, как са заедно.
— Ти си ми единственият приятел, кретенче — казва на края Дейви. — Можеш ли да си представиш по-голяма трагедия от това?
— Уморителен ден? — казва ми кметът Леджър, когато влизам в килията. Гласът му е странно бодър и той не откъсва очи от мен.
— Какво ти пука? — смъквам раницата от рамо и се тръшвам на дюшека както съм си с униформата.
— Ами сигурно е уморително да изтезаваш безпомощни жени по цял ден.
Примигвам от смайване.
— Аз не ги изтезавам — изръмжавам. — Затваряй си устата, нищо не разбираш.
— Ама не, моля ти се, разбира се, че не ги изтезаваш. Къде ми е акълът? Само стягаш парче намазан с киселина метал върху голата им кожа и то никога не може да бъде отстранено от тялото им, без преди това да им изтече кръвта и да умрат като кучета. Как ли въобще мога да нарека това изтезание?
— Ей! — сядам. — Правим го бързо и без никаква гавра. Има и много по-страшни начини за слагане на тия гривни, обаче ние не ги използваме тия начини. Ако някой трябва да ги маркира, по-добре да сме ние.