Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Лилиан! Какво е станало?
Тя чу гласа на Риърдън, усети как ръката му я сграбчва, видя го да я гледа така, както човек гледа към доказателство за извънредна ситуация. Той видя едно безизразно лице и замъглен, изпълнен с ужас поглед.
— Какво е станало? Какво правиш тук?
— Аз… Здравей, Хенри… Просто дойдох да те посрещна… Няма специална причина… Просто исках да те посрещна — ужасът беше напуснал лицето й, но тя говореше със странен, безизразен глас. — Исках да те видя, беше импулс, внезапен импулс, и аз не можах да му се възпротивя, защото…
— Но ти изглеждаш… изглеждаше зле.
— Не… Не, може би просто ми се зави свят, толкова е задушно тук… Не можах да се сдържа да не дойда, защото това ми напомни за дните, когато щеше да ти е приятно да ме видиш… беше миг илюзия, която разбудих за себе си… — думите звучаха като научен урок. Тя знаеше, че трябва да говори, докато умът й се бори да проумее пълното значение на откритието й. Думите бяха част от плана, който беше възнамерявала да използва, ако го беше срещнала, след като е намерил розите в купето си.
Той не отговори, стоеше и я гледаше намръщено.
— Липсваше ми, Хенри, знам какво ти признавам. Но вече не очаквам това да означава нещо за теб — думите не пасваха на напрегнатото лице, на устните, които се движеха с усилие, на очите, които продължаваха да гледат встрани от него, някъде по перона.
— Исках… просто исках да те изненадам — хитрият и целенасочен поглед се завръщаше. Той я хвана за ръката, но тя я дръпна, малко прекалено рязко.
— Няма ли да ми кажеш и дума, Хенри?
— Какво искаш да кажа?
— Наистина ли толкова мразиш жена ти да идва и да те посреща на гарата?
Тя погледна перона: Дагни Тагарт се приближаваше, без да я вижда.
— Да вървим — каза той.
Тя не помръдна.
— Така ли е? — попита тя.
— Кое?
— Мразиш ли да те посрещам?
— Не, не мразя. По-скоро не го разбирам.
— Кажи ми за пътуването си. Сигурна съм, че е било много приятно.
— Хайде. Ще говорим у дома.
— Кога изобщо имам възможността да говоря с теб у дома? — тя провлачваше думите си невъзмутимо, сякаш ги разтягаше, за да запълни времето по някаква причина, която той не можеше да си представи. — Надявах се да грабна вниманието ти за няколко мига, просто така, между влаковете и бизнес срещите, и всички други важни неща, които те държат зает денем и нощем, всичките ти велики достижения, като например… Здравейте, госпожице Тагарт — остро каза тя, със силен и ясен глас. Риърдън се обърна. Дагни минаваше покрай тях, но спря.
— Как сте? — каза тя на Лилиан и се поклони, лицето й беше безизразно.
— Съжалявам, госпожице Тагарт — каза с усмивка Лилиан, — трябва да ме извините, че не знам подходящ съболезнователен израз за случая — тя забеляза, че Дагни и Риърдън не се поздравиха. — Вие се връщате от… на практика от погребението на детето си, заченато от моя съпруг, нали?
Устните на Дагни се свиха едва доловимо в знак на учудване и презрение. Тя кимна, за да се сбогува, и продължи нататък. Лилиан погледна съсредоточено лицето на Риърдън, сякаш искаше да подчертае нещо. Той я гледаше безразлично, озадачен. Тя не каза нищо. Последва го безмълвно, когато той се извърна и тръгна. Тя мълчеше и в таксито, с полуизвърнато лице, докато пътуваха към хотел „Уейн-Фолклънд“. Той беше сигурен, докато наблюдаваше разкривените й изопнати устни, че в нея върлуваше някакъв необичаен бяс. Никога не я беше виждал да изпитва каквато и да е силна емоция.
Тя се извърна, за да се изправи пред него в момента, в който останаха сами в стаята.
— Значи е тя? — попита тя.
Той не го очакваше. Погледна я, не вярвайки, че я е разбрал правилно.
— Дагни Тагарт е твоята любовница, нали?
Той не отговори.
— Случайно знам, че не си резервирал купе във влака. Така че знам къде си спал през последните четири нощи. Ще си признаеш или да пращам детективи да разпитват персонала и прислугата й? Дагни Тагарт ли е?