Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Фактът е — поучително каза господин Уедърби с такъв глас, сякаш четеше статистика, — че през дванайсетмесечния период, който приключва на първи януари тази година, броят на затворените предприятия се е удвоил в сравнение с предишния дванайсетмесечен период. Което значи, че до първи януари тази година ще се е утроил.
— Бъди сигурен — мислят си, че вината си е тяхна — нехайно каза доктор Ферис.
— А? — каза Уесли Мауч и стрелна с очи Ферис.
— Каквото и да правите, не се извинявайте — каза доктор Ферис. — Накарайте ги те да се чувстват виновни.
— Аз не се извинявам! — тросна се Мауч. — Никой не може да ме обвинява. Трябват ми по-широки правомощия!
— Но вината наистина си е тяхна — каза Юджийн Лоусън, обръщайки се агресивно към доктор Ферис. — Те нямат социален дух. Те отказват да признаят, че производството не е частен избор, а обществен дълг. Нямат право да се провалят, независимо какви обстоятелства се появяват. Трябва да продължат да произвеждат. Това е социален императив. Работата на човека не е нещо лично, а е социален въпрос. Няма лични неща — нито пък личен живот. Точно това трябва да ги принудим да научат.
— Джийн Лоусън знае за какво говоря — каза доктор Ферис с лека усмивка, — макар че няма и най-малка представа, че знае.
— Какво си мислиш, че казваш? — надигна глас Лоусън.
— Стига — заповяда Уесли Мауч.
— Не ми пука какво ще решиш, Уесли — каза господин Томпсън, — и не ми пука дали бизнесмените ще крякат за това. Просто се постарай пресата да е с теб. Подсигури се, че ще е с теб.
— Държа ги — каза Мауч.
— Само един редактор да си отвори плювалника не навреме, и ще ни навреди повече от десет раздразнени милионери.
— Това е вярно, господин Томпсън — каза доктор Ферис. — Но можете ли да назовете и един редактор, който да го знае?
— Май не — каза господин Томпсън, в гласа му личеше удоволствие.
— На каквито и хора да разчитаме и да правим планове за тях — каза доктор Ферис, — има едно старо твърдение, което можем спокойно да забравим: приказките за това да се разчита на мъдрите и почтените. Не трябва да им обръщаме внимание. Те са остарели.
Джеймс Тагарт погледна към прозореца. В небето над просторните улици на Вашингтон имаше парчета синьо — светлата синева на април, и няколко слънчеви лъча се промъкваха през облаците. Някъде далеч блестеше паметник, осветен от слънчев лъч: беше висок, бял обелиск, издигнат в памет на човека, когото доктор Ферис цитираше, човекът, в чест на когото беше наречен градът. Джеймс Тагарт погледна встрани.
— Не ми харесват забележките на професора — силно и кисело каза Лоусън.
— Кротувай — каза Уесли Мауч. — Доктор Ферис не говори за теория, а за практика.
— Ако искате да говорим за практика — каза Фред Кинън, — тогава нека ви кажа, че не можем да се притесняваме за бизнесмените във времена като днешните. Трябва да мислим за работните места. Повече работа за народа. В моите синдикати всеки, който работи, храни петима безработни, без да броим собствените му гладни роднини. Ако искате моя съвет — о, ясно ми е, че няма да го приемете, но просто си мисля, — издайте директива, която да ги задължи да увеличат с една трета всяка заплата в страната.
— За Бога! — изскимтя Тагарт. — Луд ли си? Едва посрещаме и сегашните заплати! Няма достатъчно работа дори за хората, които сега са на щат! Още една трета? Няма да са ни вече от никаква полза!
— Кой го е грижа дали ще са ви от полза? — каза Фред Кинън.
— Имат нужда от работа. Нуждата е на първо място, нали? А не вашите печалби.
— Изобщо не става въпрос за печалби! — извика прибързано Тагарт. — И дума не съм казал за печалби. Не съм ти дал повод да ме обиждаш. Става въпрос за това откъде, по дяволите, да намерим парите, за да плащаме на хората ти, когато половината ни влакове пътуват празни и няма товар дори и за една ръчна количка — гласът му внезапно се забави и придоби замислен и внимателен тон: — Все пак, ние разбираме тежкото състояние на работниците, и — просто идея — може би бихме могли да наемем още известно количество, ако ни се разреши да увеличим двойно цените си, които…
— Да не си си изгубил ума? — извика Орън Бойл. — Разорявам се заради сегашните ти цени, треперя всеки път, когато някой проклет вагон влезе или излезе от завода, изпиват ми кръвчицата, не мога да си позволя и това — а ти искаш да ги удвоиш?
— Няма значение дали можеш да си го позволиш — студено каза Тагарт. — Трябва да си готов на известни жертви. Обществото има нужда от железници. Нуждата на първо място — преди печалбата ти.