Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Уесли има толкова много тежки финансови проблеми. Ако даде на всеки възможност да поеме глътка въздух, ще трябва да пусне една определена, извънредна програма, от която ти имаш известна представа. Но знаеш каква буря ще вдигнат непрогресивните елементи в страната. Някой като Риърдън например. Не искаме повече изпълнения от негова страна. Уесли би дал много на някой, който може да задържи Риърдън спокоен. Но според мен това е нещо, което никой не може да постигне. Въпреки че може и да греша. Може би ти си по-наясно, Джим, понеже Риърдън ти е един вид приятел, който идва на партитата ти и така нататък.
Гледайки Лилиан от другата страна на масата, Тагарт каза:
— Според мен приятелството е най-ценното нещо в живота — и би било нередно да не ти дам доказателство за моето.
— Но аз никога не съм се съмнявала в него.
Той снижи глас с интонация на злокобно предупреждение:
— Мисля, че трябва да ти кажа, като услуга на приятел, въпреки че е поверително, че поведението на съпруга ти се обсъжда нависоко — много нависоко. Сигурен съм, че знаеш какво имам предвид.
Тъкмо заради това мразя Лилиан Риърдън, мислеше си Тагарт: тя познава играта, но я играе със свои собствени, неочаквани вариации. Беше против всички правила да го погледне изведнъж, да му се изсмее в лицето, и — след всички забележки, показващи, че разбира твърде малко — да каже безцеремонно, за да покаже, че разбира твърде много:
— Ама скъпи, разбира се, че знам какво искаш да кажеш. Искаш да кажеш, че целта на този отличен обяд не е услуга, която искаш да ми окажеш, а такава, която искаш да получиш. Искаш да кажеш, че именно ти си в опасност и можеш да използваш тази услуга в своя полза, за да я изтъргуваш нависоко. Освен това ми напомняш за обещанието ми да доставя стоката.
— Този тип представление, което той изнесе на процеса си, едва ли е нещо, което да мога да нарека „доставяне на стоката“ — ядосано каза той. — Не това ме беше накарала да очаквам.
— За Бога, не, наистина не беше това — ведро каза тя. — Със сигурност не беше. Но, скъпи, да не очакваше, че няма да знам, че след това негово представление той няма да е твърде популярен нависоко? Наистина ли мислиш, че трябва да ми казваш това като поверителна услуга?
— Но това е истина. Чух, че го обсъждат, и реших да ти кажа.
— Сигурна съм, че е истина. Знаех, че ще го обсъждат. Знам също, че ако можеха да му направят нещо, щяха да го направят веднага след делото. Боже, колко щеше да им хареса! Така че знам, че той е единственият сред вас, който е вън от каквато и да е опасност в момента. Знам, че тъкмо те се боят от него. Виждаш ли колко добре разбирам какво искаш да кажеш, скъпи?
— Е, ако мислиш, че е така, трябва да ти кажа, че аз пък не те разбирам изобщо. Не знам какво правиш.
— Просто казвам нещата направо, за да знаеш, че знам колко много имаш нужда от мен. И сега, когато вече сме го казали, ще ти кажа истината на свой ред: не съм те изиграла, просто се провалих. Представлението на процеса… не го очаквах, не повече от теб. Дори и по-малко — имах си добра причина да не го очаквам. Но нещо се обърка. Не знам какво беше. Опитвам се да открия. Когато го направя, ще спазя обещанието си. След това ще бъдеш свободен да си припишеш всички заслуги и да кажеш на приятелите си нависоко, че ти си го обезоръжил.
— Лилиан — нервно каза той, — когато ти казах, че се стремя да ти дам доказателство за приятелството си, наистина го мислех, така че… ако има нещо… което да мога да направя за…
Тя се засмя.
— Няма. Знам, че го мислеше. Но няма какво да направиш за мен. Никаква услуга. Никаква сделка. Аз съм напълно некомерсиална личност, не искам нищо в замяна. Гаден късмет, Джим. Ще трябва да се оставиш на милостта ми.
— Но тогава защо изобщо искаш да го направиш? Какво получаваш?
Тя се облегна назад с усмивка.
— Този обяд. Да те видя тук. Просто да знам, че е трябвало да дойдеш при мен.
Ядна искра проблесна в замъглените очи на Тагарт, после клепките му се присвиха бавно и той също се облегна назад, с лице, отпуснато в почти недоловим израз на подигравка и удовлетворение. Дори и от това неизразено, неназовано, неопределено блато, което представляваше ценностният му кодекс, той беше в състояние да разбере кой от тях е по-зависим от другия и кой е по-достоен за презрение.