Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— За съюзниците му в Мекленбург. За съюзниците му тук. За местонахождението на доктор Свенсон…
— Защо да си правим труда? След като премине Процеса, ще ни каже по своя воля, ще бъде наистина един от нас.
— Вие не сте ли преминали Процеса, майоре? — попита графинята с любезна заинтересованост.
— Все още не, госпожо.
— Ще го премине — заяви принцът. — Настоявам. Искам всичките ми съветници да станат част от тази… яснота. — Отпи от чая.
— Това, разбира се, е причината да не намерите Свенсон и да се провалите с този… този… престъпник.
Блах съвсем несръчно се опита да смени темата:
— Ще ни трябва ли Баскомб, за да продължим?
— Сигурна съм, че господин Грей ще се справи — каза графинята. — Но може би ще му помогнете с кутиите?
Чан гледаше очарован как отварят продълговатите кутии и вадят филцовата облицовка на пода. Докато Блах връзваше Флаус за масата — стягаше коланите без никакви скрупули, — възрастният господин Грей извади нещо, което приличаше на огромни очила: стъклата бяха невъзможно дебели и обрамчени с черна гума. Цялото съоръжение — всъщност част от някаква машина — бе омотано с влачещи се блестящи медни жици. Грей сложи очилата на лицето на борещия се мъж, стегна ги жестоко и се върна при кутията. Извади един обвит в гума кабел с големи метални накрайници, закачи единия край за медната жица, след което коленичи с другия до кутията и го закачи там — Чан не виждаше точно за какво, — а после, с известно усилие, завъртя някакъв ключ или може би дюза, защото Чан чу съскането на въздух под налягане. Грей стана, погледна Розамунд и каза:
— Да се дръпнем от масата.
От вътрешността на кутията започна да струи синя светлина, все по-ярка. Флаус се напрегна и изви гръб. Жиците започнаха да жужат.
Това бе моментът на Чан. Съчувстваше на Флаус — особено ако той наистина бе съюзник на Свесон, макар Свенсон да не бе споменал за съюзници, но пък това беше най-доброто отвличане на вниманието, което щеше да има, тъй като и четиримата гледаха мъките на човека, все едно беше публична екзекуция. Чан се измъкна иззад завесата, направи три големи крачки и с все сила заби юмрук в тила на Блах. Майорът се сгромоляса на пода, а Чан се обърна към принца, чието лице бе бръщолевеща маска на изненада, и го зашлеви жестоко през челюстта с такава сила, че той се преметна от стола и се стовари върху масичката за чай. Чан се извъртя към Грей и заби бастуна в мекото му шкембе. Грей бе старец, но Чан не искаше да поема рискове — се преви на две, изпъшка и седна тежко на пода, лицето му стана мораво. Чан се завъртя към Розамунд и извади острието от бастуна, готов да отвърне на нейното оръжие, каквото и да е то.
Тя нямаше оръжие. Усмихваше му се.
Звънтящите жици около тях вече виеха. Флаус отвратително се тресеше на масата, около кърпата в устата му бе избила пяна. Чан посочи кутията.
— Спрете го! Изключете го!
Розамунд отвърна съвсем спокойно:
— Ако апаратът спре, той ще умре.
Чан ужасено погледна Флаус, после бързо се обърна към другите мъже. Блах не помръдваше и той се запита дали не му е строшил врата. Принцът стоеше на четири крака и опипваше ченето си. Грей продължаваше да седи. Чан пак погледна Розамунд. Шумът бе оглушителен, светлината, която проблясваше около тях, беше брилянтно синя, все едно се рееха в най-светлото и най-чистото лятно небе.
Розамунд се усмихваше.
Нямаше ясна представа колко дълго стояха така — поне няколко минути, — вгледани в очите си. Насили се да погледне мъжете на пода и веднъж да перне с бастуна Карл-Хорст по ръката, когато принцът се опита да докопа един нож от преобърнатия поднос за чай. Заради рева на Процеса всичко изглеждаше все едно се случва в тишина, не се чуваше никой от нормалните звуци — издрънчаването на ножа на каменния под, ругатнята на принца, стоновете на господин Грей. Чан се обърна към Розамунд със съзнанието, че тя е единствената опасност в стаята, и зачака. От лицето на Флаус се вдигаше пара. Чан се опита да мисли за Свенсон и Селесте. Вероятно и двамата бяха мъртви или на път към гибелта си. Не можеше да направи нищо за тях. Знаеше, че е сам.
С рязко изщракване Процесът приключи, светлината внезапно угасна и звукът се превърна в ехо. Ушите на Чан пищяха. Той примигна. Флаус лежеше неподвижно, но гърдите му се надигаха — поне беше жив.
— Кардинал Чан. — Гласът на Розамунд прозвуча обезпокоително тихо в сянката на тътена, все едно слухът му изневеряваше.