Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Гледаха го, докато се отдалечи, а след това Алехандро вдигна ръка и по ръкава си забеляза пръски от слузта на вампирите.
- Та, относно номера с водата, който направи по-рано, за да потушиш пожара. Може ли да направиш така, че да си вземем душ?
Джъстис се засмя и призова водата, която му отвърна нетърпеливо.
- Всичко е част от пакетната услуга. Експлодиране на вампири, топъл и студен душ.
Докато се къпеха, колкото бе възможно, под лекия дъждец, Джъстис осъзна, че му предстоеше най-страшното.
Трябваше да се извини на Кийли.
* * *
Кийли използва кофа с вода, да се изчисти преди да отиде при Елени - просто не искаше още повече да я травматизира. Беше толкова ядосана, че се изненада, когато водата не се изпари щом докосна кожата й.
Въпросите се удряха в съзнанието й все по-бързо и по-бързо. Дали го обичаше? Дали го обичаше? Той беше глупак, слепец и жалко извинение за човек. Или пък атлант. Мамка му! Да върви по дяволите! Наистина ли трябваше да произнася тези думи? Не бе ли му доказвала какво изпитва към него толкова пъти? Ами дългата им с часове сексуална лудория в джунглата? Да не си мислеше, че по всяко време може да прави секс в джунглата?
По врата й затанцуваха тръпки, още преди да чуе стъпките, известяващи я за неговото присъствие.
- Стой далеч от мен, Джъстис - предупреди го тя. - Не съм в настроение. Току-що убих първия си вампир, извърших първото си убийство и съм доста травмирана. Така че не искам да се занимавам с теб и с тъпите ти въпроси.
- Кийли - каза той. Само толкова, само името й.
Имаше толкова болка и копнеж в тази дума, че Кийли сведе глава и се предаде на нежната емоция. Яростта изчезна, сякаш никога не я е имало. Тя внимателно обмисли какво да му каже и все още с гръб към него, се наведе към кофата.
- Джъстис, знам. Осъзнавам, че водиш битка и съм наясно, че понякога не можеш да контролираш нереида, но искам да ми вярваш Можеш ли да го направиш?
Тя изчака отговора, но чу единствено тишината. Здравословна доза ярост я обзе и тя ритна кофата от раздразнение.
- Виж, трябва да направиш компромис...
Тя се завъртя към него, готова да му изреди списък с оплаквания, точно навреме, за да види как той обръща очи и пада назад на земята. Скочи към него, но не беше достатъчно бърза и тялото и главата му тупнаха на мръсния под. Сви се вътрешно като си представи болката от удара. Майчице мила, той щеше да страда от ужасно главоболие след като се събуди. Беше й споменавал, че използването на силите на нереида го изтощават. Имаше усещането, че шоковата вълна, която бе създал е източила голямо количество от енергията и силата му
Кийли чу още стъпки и след секунди Алехандро се появи и веднага приклекна до тях. Обзе ги неочаквана тишина, докато той местеше погледа си ту към Джъстис, тук към Кийли.
- Трябва да преосмисля мнението си, д-р Макдърмът - каза мрачно той, но в очите му се отразяваше някакъв блясък. - Не си жена, с която бих могъл да се справя.
- Това не го направих аз - възпротиви се тя, но мъжът й кимна в отговор и вдигна ръце, сякаш се предава. Кийли не можеше да се стърпи, нямаше как да не се засмее. Ужасът, яростта и изтощението, напълно я бяха изцедили. Тя се смееше, докато по бузите й не започнаха да се търкалят сълзи. Алехандро клекна до нея и я докосна по страните.
- Толкова си смела, Кийли, но дори и най-могъщата сила може да рухне. Нека ти помогна да пренесем твоя мъж на по-приятно място.
- Той не ми е мъж, той е твърдоглав палячо - промърмори тя, потърка лице и този път бе ред на Алехандро да се засмее.
- Ние мъжете много често се държим като палячовци - каза й мило. - Сърцето на добрия човек не може да лъже, а твоето отразява всичко на лицето ти, когато го погледнеш, както прави и той, като е близо до теб.
Кийли въздъхна, а Алехандро извика един от селяните, за да им помогне. Успяха да вдигнат масивното тяло на Джъстис и да го занесат на купчина одеяла в ъгъла. Веднага след като ги видя, Елени се размърда в ръцете на жената, която я държеше и се затича към тях.
- Синьор Джъстис, синьор Джъстис! Не можете да бъдете ранен. Не съм ви виждала наранен - извика детето. - След това хвърли малкото си телце на гърдите на Джъстис и сложи една ръка под него, а с другата все още стискаше онзи ужасен чехъл. После погледна укорително към Кийли. - Освен когато ти го удари. Не трябва да правиш това. Удрянето е лошо. Трябва да използваме думи, за да преодолеем различията си. - Тя едва ли не изпя думите, очевидно повтаряйки нещо, което бе чувала безброй пъти.
Алехандро и останалите мъже си тръгнаха, вероятно, за да се върнат на пост, а Кийли коленичи до неподвижното тяло на Джъстис.