Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Тиарнан в хотелската стая. В гората. В Атлантида.
Тиарнан, Тиарнан, Тиарнан, чиито кураж и непоклатима вяра в него бяха достатъчни, за да му помогнат да преживее неспирно увеличаващото се мъчение, причинено му от стола и каската.
Той я помнеше. Искаше да крещи и танцува от радост, но пазачите се обърнаха и го видяха, но така или иначе, радостта се превърна в отчаяние, защото бе твърде късно.
Твърде късно.
Защото точните думи на проклятието, вестители на скорошната смърт, зазвучаха в съзнанието му като камбанен звън.
- ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ТВОЯТА СПЪТНИЦА Е ДАЛЕЧ ОТ ОЧИТЕ ТИ, ТИ ЩЕ Я ЗАБРАВЯШ. САМО КОГАТО Е МЪРТВА, СЪРЦЕТО Й СПРЕ ДА БИЕ И ДУШАТА НАПУСНЕ ТЯЛОТО Й, СПОМЕНИТЕ ТИ ЗА НЕЯ ЩЕ СЕ ВЪРНАТ ПРИ ТЕБ, КАТО ТОВА ЩЕ ТИ ПОЗВОЛИ ДО КРАЯ НА ДНИТЕ СИ ДА ТЪРСИШ ПОКАЯНИЕ, ЗАДЕТО ОПОЗОРИ ИМЕТО НА ВОИНИТЕ НА ПОСЕЙДОН.
Спомняше си я. Напълно, както самият Посейдон бе казал. Това можеше да значи само едно. Той изви глава назад и изрева, така дълго и пронизително, че едва пропусна да чуе как двамата пазачи се затичват към другия, който стоеше пред вратата. Болката прониза стомаха му, разкъса го, изтърбуши го.
- Бренан не е ли мъртъв? Казах на жената, че е умрял точно както ми нареди ученият, и тя спря да се бори. Убиха я - каза човекът с пресипнал от страх и вълнение глас. - Жената. Трейси Баум. Използваха твърде високо напрежение и тя загина.
Бренан искаше да умре. Бе готов да моли за смъртта, за да може да я последва и в задгробния живот. Скоро, Тиарнан, закле се той.
Преди това щеше да избие всички.
Неудържимата ярост се разпали в него, но този път, вместо да се опита да я контролира, Бренан сипа масло в огъня. Сетивното претоварване задейства друг спомен, като го принуди да падне на четири крака и прегърбен извади от джоба си шишенцето, което
Аларик му беше дал. Беше забравил за него, когато забрави и нея.
Сега си спомняше и щеше да се увери, че всеки, имал пръст в страданията й, нямаше да го забрави. Пресуши малката бутилка, а енергията запрепуска из тялото му като бутилирана звездна светлина, само че в този случай звездната светлина бе примесена с ракетно гориво и магия.
- Сега - извика и скочи на крака. - Сега ще си платите.
Той призова силата си и тялото му се превърна в гръмоотвод за енергията, звездната светлина и чистата, унищожителна сила на воин на Посейдон, който няма за какво повече да живее.
Те са убили неговата жена. И сега щяха да изпитат гнева му.
Хвърли по тях вода под формата на цунами, или поне това възнамеряваше да направи, но вместо това мълния се стрелна от пръстите му и се разбия в стаята, местеше се на зиг-заг в пространството, оставяйки след себе си нищо друго освен опустошение. Гръмна стоманените решетки на килиите, смазвайки ги в една луда скулптура на извит метал, а след това превърна човеците в купчина от счупени кости и плът струпани на пода.
Електричеството в стаята присветкваше лудо, опитвайки се да се заземи, но Бренан не му позволи да отиде на вятъра; пое го в себе си и усети силата му да приижда в него. Веднага щом всяка клетка в тялото му бе заредена като супернова, той се насочи към вратата и тръгна към лабораторията.
Литън щеше да умре първи.
Глава 40
Бренан препускаше през коридорите с мълния в ръцете и убийство в очите. Нищо нямаше значение - нищо, никога повече нямаше да придобие смисъл. Нищо отвъд едничката заповед: избий ги.
Всички до крак.
Връхлетя през вратата на лабораторията и видя бледото й, неподвижно тяло, безчувствения пратеник на смъртта ги бе навестил и бе взел своята жертва. Малката, вкочанена част в сърцето му, тази, в която, въпреки думите на пазачите и проклятието, тлееше пламъка на надеждата, се съсухри и умря в гърдите му.
Четирима се приближиха към него: двамата облечени в бели престилки, един с оръжие, вече насочено към главата на Бренан и последният с оголени към него зъби. Взриви ги с тъмната сила: мълнията, която безброй пъти призоваваха към мозъка му, бе станала част от него. Контролираше смъртта и отчаянието, яхнали крилете на блестяща, прииждаща сила и ги уби.
И четиримата умряха. Мъжете горяха, а вампирът пламтеше на пода под формата на пепел.
И беше чудесно.
Но Тиарнан, неговата Тиарнан, неговата истинска предопределена половинка. Тя лежеше притихнала и неподвижна, невиждащите й очи се взираха в тавана, а на пребледнялото й лице ясно се виждаше началото на една усмивка.