Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Действай - нареди на Дийдри, а след това се загледа в жената, която обичаше с всяка частица от тялото си. - Ще бъдем заедно, по един или друг начин.
- Пазете се! - извика Дийдри, а Бренан призова мълнията.
Мощта, по-силна отвсякога, се завъртя в и през него, а чрез ръцете си той я изливаше в Тиарнан: в сърцето, кръвта и душата й. Извика името й, докато силата го обгръщаше, но не беше достатъчно.
Не беше достатъчно.
Мощността намаля и спря, при което Бренан си пое един дълбок накъсан дъх и насочи погледа си към Дийдри.
- Отново!
- Но това ще те убие!
- Веднага! - Заповедта висеше във въздуха, отекваща от размерите на силата на един воин на Посейдон.
Дийдри пак извика онази дума, също като талисман.
- Пазете се!
Бренан повика мълнията.
Болката, породена от мощта му, изгаряше всичко в него, оставайки следа от парлива агония след себе си. Енергията си проправяше жарък път през гърба му, после през кръвта и сърцето му, а сетне надолу по ръцете му, докато стигнеше целта си - сърцето на Тиарнан.
Въпреки болката, която заплашваше да го изпепели, той повика светкавицата и извика името й. Крещеше името й и даваше обет.
- Посейдон, канализирай тази сила през мен и спаси жена ми, а аз свободно ще дам живота си за нейния.
Зави му се свят и едва не падна, кракът му сякаш крещеше, въпреки че назъбените дупки от огнестрелната рана бяха обгорени и затворени, плътта гореше и се топеше, превръщайки се в незабавен белег от горещината и яростта на мълнията. Силата прииждаше в него, хапеше го с нащърбените си зъби, изяждаше всичко, което бе той, поглъщаше всичко като гориво за светкавицата, която по-късно изливаше в тялото на Тиарнан, изпълвайки органите, кръвта и костите й със силата.
Този път мълнията надви самата смърт.
Викайки, Тиарнан се изви над стола, но после отвори очи и се усмихна.
И тогава Бренан падна срещу стола, но тя протегна ръцете си към него и той се отпусна напред към живота, бъдещето и надеждата. Целуна я, като усети мощта в целувката и заедно двамата глътнаха мълнията.
Гмурнаха се в свързването на душите като едно цяло и този път бяха заедно в Атлантида, танцувайки под окъпаната от лунната светлина нощ, бъдещето им принадлежеше, сега и завинаги. Бренан я целуна и вкуси вечността.
Някакъв звук го върна към реалността. Зад него, Даниел прочистваше гърлото си и напълно будното съзнание на Бренан се върна обратно на мястото си.
- Все още не сме в безопасност - каза на Тиарнан. - Трябва да бягаме.
- Стига да съм с теб - отвърна тя, но погледът й се премести и тя се загледа в някой, намиращ се вдясно зад Бренан.
Объркването се показа на изразителните й черти и жената свъси вежди.
Даниел престъпи напред, заставайки до Бренан и й се усмихна. Бренан отвори уста, за да й обясни, но Тиарнан проговори първа.
- Девън! Какво правиш тук?
Глава 42
Тиарнан продължаваше да гледа вампира втренчено, чудейки се какво евентуално се е случило, докато е била... била е...
Мъртва.
Била е мъртва. Умът й отказваше да приеме този факт, но душата й знаеше истината, а и някои неща бяха далеч по-важни от Девън и интригите му.
- Бях мъртва - прошепна на Бренан. - Видях Сузана и бебето й. Те бяха щастливи и обичани, споделиха радостта си с мен, но чувствах, че нещо липсваше.
Тя се надигна и сложи ръце на сериозното му лице.
- Някой липсваше. И този някой беше ти.
- Бях готов да те последвам - каза той остро, като отпусна чело върху нейното. - Планувах да изпълня мисията ни, да отмъстя за приятелката ти и да те последвам в смъртта и нейните тъмни брегове.
- Корелия също беше там. Тя ме прати обратно - призна Тиарнан, а споменът гореше в очите й. - Помоли ме да ти кажа, че се намира на място отвъд необходимостта за отмъщение и че трябва сам да простиш на себе си. Че целият ти живот е бил едно търсене на изкупление и че е дошло време да останеш в мир със себе си.
- Ако аз наистина съм изкупил греховете си, то тогава ти си моята награда - каза Бренан и я взе в обятията си.
- Колкото и да е трогателно, трябва да се измъкнем оттук. Веднага!
Тиарнан не разпозна гласа, затова вдигна глава и срещна погледа
на жената, стояща до Девън, която почти танцуваше от нетърпение. Не, не просто жена. Жена вампир.
- Дийдри е права - изтъкна Девън. - Нека да оставим срещата „Извън лапите на смъртта“ за по-късно, а сега да бягаме. Джоунс има последователи и те ще са недоволни от мен. Да не споменавам и всички вампири, които ламтят за парите ти, Бренан.