Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Девън посочи към черната купчина пепел на пода, където е бил вампирът.
- Това, предполагам, е Смит, което значи, че вече имам две кръвни потомства и две групи последователи по петите си. Така че трябва да тръгваме, за предпочитане на момента.
- Даниел - обърна се към него Бренан. - Първо трябва да унищожим оборудването, така че никога повече да не бъде използвано, за да нарани друго живо същество.
Отначало Девън се поколеба, но после кимна. Тиарнан вдигна ръка.
- Чакай малко! Защо той те нарича Даниел?
Девън се засмя.
- Това е името ми. А също и Дракос, Д‘Артанян, Деметрий и наред с много други имена, Девън. Моля те, наричай ме Даниел. По-малко объркващо е.
- Ще те наричаме мъртвец, ако не побързаме - обясни Дийдри и сграбчи за ръката току-що превърналия се в Даниел Девън. - Трябва да се измъкнем оттук. Няма да позволя да бъда заловена. Не и отново.
Изгарящата болка и преобладаващият ужас в гласа и очите на Дийдри, разтърсиха Тиарнан и тя се размърда. Бе изненадана да се намери изпълнена с енергия, сякаш току-що бе погълнала голяма порция храна и бе спала осем часа, вместо реалността, че е умряла, държана в плен и измъчвана в продължение на кой знае колко дълго. Каквото й да е направил Бренан, то я бе разтърсило из основи, увеличавайки мощта й.
Тя скочи в действие, за да отиде и да огледа компютрите и другите машинарии, но й отне минута, за да осъзнае, че си няма и най-малката представа как да унищожи всичко това. За разлика от филмите тук нямаше огромен червен бутон с надпис „Самоунищожение“.
- Не знам как да го направя.
Поднос с медицински пособия хвана окото й и тя за всеки случай грабна няколко от тях.
- Не знам как - повтори. - Съжалявам.
- Аз обаче знам - отвърна Бренан.
Направи им знак да се дръпнат назад и вдигна ръце във въздуха. Напрежението, изсмукващо влагата и кислорода от въздуха, изпращя в стаята, въртеше се и се усукваше около Бренан, а след това се пренасочи в тялото му.
Тиарнан ахна и направи няколко крачки към него, ала Даниел или Девън, който и да беше той, я хвана през кръста и я задържа на място.
- То ще те изпържи - обясни й Даниел. - Просто изчакай.
Ледена, сребристосиня светлина подобна на аурата на бога на светкавиците обгради Бренан и той се усмихна.
- За Тиарнан, за Сузана и за Атлантида! - извика той, след това замахна с ръце и насочи мощта си към другия край на стаята към машините.
Отначало нищо не се случи с изключение, че те грейнаха с неземна светлосиня светлина.
- Сега се наведи - Даниел прошепна в ухото й, дръпна я надолу и точно когато двамата с нея се озоваха на пода, стаята експлодира.
Тиарнан освободи главата си от възпиращата ръка на Даниел точно навреме, за да види изправения Бренан, с ръце и крака, стегнати здраво, приведен съвсем леко напред към светлинния щит, който сам бе създал да ги защити от последиците от взрива.
Бренан се обърна към тях няколко минути по-късно, когато всички отломки от експлозията бяха изпопадали обратно на земята.
Тиарнан се затича към него и скочи в обятията му, той я целуна толкова силно и дълбоко, че тя вкуси мълнията по устните му. Нейният собствен свят се взри около нея, дърпайки я все по-навътре и по-навътре в душата му Този път се намираше на място, на което искаше да бъде.
Накрая Бренан вдигна глава и си пое дълбоко дъх.
- А сега да бягаме.
Глава 43
Бренан взе Тиарнан на ръце и се затича, следвайки Дийдри и Даниел, които ги водеха през лабиринти от коридори към безопасността им. Обикновено никога не би могъл да тича с бързината на вампир, освен ако не е под формата на мъгла, но мълнията все още вливаше силата си в тялото му. Препускаше из коридорите, вземаше остри завои без дори да се забави, смееше се, защото мощта бе дала на краката му крила от истинско, блестящо електричество.
Миг по-късно Даниел спря така внезапно, че тичащата след него Дийдри едва не се блъсна в него, а Бренан, който тичаше зад тях двамата, поднесе и спря.
- Чувам нещо силно - обясни Даниел, гледайки мрачно. - Чакат ни, както следва според израза, сериозни проблеми.
Бренан свали внимателно Тиарнан и тя стъпи на краката си.
- Стой зад мен - каза й и тя кимна.
Воинът направи крачка напред, след това се спря и се завъртя към нея.
- Обичам те - каза й. - Трябва да го знаеш, преди да сме направили още една крачка. Обичам те не заради проклятието или сливането на души, или каквото и да е друго освен добротата в сърцето ти и огромния ти кураж. Ти си моята душа и моя живот, ми амара, и ще те обичам до края на този живот и отвъд него. Можеш ли някога да ме обикнеш?