Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Добре дошла - каза Сузана, усмихвайки се, докато държеше детето си на ръце. - Толкова много ми липсваше.
Тиарнан също се засмя и престъпи напред към светлината.
Глава 37
Девън отвори широко очи след кратката дрямка. Нуждаеше се от повече от дългия, лековит дневен сън, но нямаше време за губене, а щеше да оцелее и без него под земята. Незабавно загря няколко бутилки кръв; той и Дийдри се нуждаеха от храна. Мразеше да я буди, но тя щеше да се ужаси, ако се събудеше и разбере, че е сама.
- Дийдри - повика я той.
Тя скочи от дългата пейка, на която я бе положил, когато стигнаха покоите си, след което полетя към него с очи побелели от страх.
Той я хвана и я утеши, повтаряше името й, докато тя не се осъзна и започна да се успокоява. Дийдри изпи четири бутилки на няколко големи глътки, като не се спря и за миг, докато не ги пресуши. Когато приключи, избърса устата си и се взря в него, отново без да казва и дума.
- Трябва да тръгна след тях - започна той. - Трябва да отида при Бренан. А ти ще останеш тук, където ще си в безопасност. След случилото се с Джоунс, останалите ще ме виждат като слаб и ще ми се наложи да се бия най-малко с един, ако не и с повече от тях.
- Идвам с теб - отвърна тя, разкривайки резците си.
- Опасно е.
- Никога не съм била в безопасност - каза равно тя и с разговора им бе свършено.
Тръгваше с него.
Глава 38
Аларик огледа стаята. Лукас, заедно с двайсетина от шейпшифтърите му, Джак, Алексий, Куин и някъде стотина от бунтовниците й, чакаха готови да окажат помощ. Би трябвало да са достатъчно.
- Имам представа как да влезем, но не сме напълно сигурни -обясни Куин. - Ще ни се наложи да потърсим.
- Знам посоката, от която дойде последният ментален заряд на Бренан - обясни Алексий. - Може да го използваме, за да изчислим.
Аларик кимна.
- От мига, в който пристигнах, се опитвам да се свържа с него, но статичната част, за която спомена, е твърде силна. Почти сигурно е, че това е електрическо смущение и то огромно, по която и да е скала. Лаборатория пълна с оборудване не би била достатъчна. Не го вярвам, тъй че съм малко объркан.
Куин прокара ръка през тъмната си чуплива коса.
- Може да са тейзъри. Или електрическа килия. Също така може да ви се наложи да обмислите възможността...
- Не - възрази решително Алексий. - Не. Единствената възможност, за която ще се подготвим, е тази, че ще ги намерим живи и в по-голямата си част невредими. Ако смяташ другояче, чувствай се свободна да напуснеш.
- Алексий! - изрева Аларик, но Куин вдигна ръка и поклати с глава.
- Съжалявам, Алексий - каза тя. - Напоследък се нагледах на много смърт и съм станала калена към нея. Ще ги намерим живи.
- Времето тече - намеси се Лукас. - Ще е плюс да хванем вампирите през деня, въпреки че те се намират под земята. Все пак ще са по-слаби.
Насочиха се към вратата, като се координираха помежду си. Куин се качи в автомобила най-отпред заедно с Лукас и Алексий, а Аларик скочи във въздуха. Щеше да пътува като мъгла и да я наглежда.
Просто за всеки случай.
Глава 39
Бренан се изправи на крака. Трябваше да стигне до... до жената. Трябваше да я спаси, не можеше отново да я предаде.
Нямаше да я предаде, въпреки че не можеше да си спомни името й. Беше точно там, дразнейки границите на съзнанието му, но не съвсем достижимо. Не напълно реално. И без това нямаше значение. Не беше от значение.
Той трябваше да се съсредоточи, да пребори умората в тялото си и да се бие с тях. Те дори не си направиха труда за заключат вратата на килията му, след като той падна на пода, помислиха си, че е изгубил съзнание. И двамата мъже, които го охраняваха, бяха отишли до вратата и разговаряха с някой друг в коридора.
Глупаци. Щеше да ги убие, преди да са осъзнали, че е буден. Щеше да ги убие и да спаси жената, а след това - да намери друг начин да избяга дори ако трябваше да убие още хиляди вампири, заедно с тези главорези. Имаха пушки. Бренан знаеше как да ги използва. Въпреки нежеланието му, Вен го беше научил. А сега беше яростно, триумфално, доволен от това.
Той направи няколко крачки, затвори вратата на килията и почти бе стигнал главорезите, които все още не го забелязваха, когато неговият свят - по-скоро хиляди години на забравени емоции, се забиха в главата му и го повалиха на земята. Спомените прииждаха в и през него.
Тиарнан, която припадна в ръцете му в Бостън. Чувствата му, въртящи се в него като игриви вълни, го изгаряха.