Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Бренан, нямаме много време - започна Даниел, но след това погледна - наистина погледна към Тиарнан и замръзна. - Не! Не, отново.
- Тя е мъртва, същото се отнася и за онзи, който ни доведе тук и я уби - отвърна Бренан, който едва можеше да говори заради болката, която поглъщаше съзнанието му и изцеждаше въздуха от белите му дробове. - Аз ще съм следващият.
Една жена влезе в залата, отново вампир, огледа оборудването, а сетне насочи погледа си към Тиарнан.
- От колко време е така? - попита настойчиво. - От колко време е мъртва?
- От няколко минути, предполагам. Достатъчно дълго, така че сърцето ми да умре заедно с нея. Сега искам да се махнете от пътя ми или заклевам се във всички богове, ще унищожа и теб, Даниел, без значение, че в миналото си бил от голяма полза за мен и побратимите ми.
Жената мина покрай Даниел и със свръхестествената скорост, присъща на един вампир, прекоси разстоянието делящо нея и Бренан. Бе толкова бърза, че боецът нямаше време да отреагира, преди тя да се озове до него, загледана в Тиарнан, докато докосваше кожата й.
- Може и да успеем да я съживим - каза тя, но в началото думите й не придобиха значение, бяха просто звуци, но след миг огромна и помрачена надежда озари света на Бренан и той залитна назад сякаш го бе ударила.
- Какво? Как? Вампирите не притежават целебна магия - изтъкна той, докато разумът и рационалността се върнаха, за да смачкат зародилата се надежда.
- Не, но имаме нещо по-добро - отвърна тя, посочвайки към все още невредимите машини, намиращи се зад Бренан, в близост до стола. - Модерно животоспасяващо оборудване. Върни я обратно на стола.
Той не помръдна. Не можеше. Стоеше там, притиснал в себе си тялото на жена си, не смеейки да се надява.
- Машините, Бренан. Те разполагат с машини, с които да накарат сърцето да забие отново. Знам как да ги използвам.
Даниел скочи към Бренан.
- Бренан, позволи на Дийдри да помогне. Умолявам те, позволи й да опита.
Той внимателно, но бързо завъртя Бренан и го насочи към стола.
Бренан все още се колебаеше: без значение, че донякъде имаше доверие на Даниел, не познаваше другия вампир, а и да върне Тиарнан на стола, на който я бяха измъчвали и убили, му се стори като най-ужасяващото богохулство.
- Моля те - примоли се Дийдри, а той се вгледа в така познатите й очи и нещо в съзнанието му щракна.
- Дийдри! Сестрата на Ерин?
Тя кимна и съвсем леко се усмихна, но в тъмните дълбини на дълбоките й сини очи се виждаше неизмерима болка.
- Да! Моля те, позволи ми да помогна на тази жена, както ти и твоите атланти помогнахте на сестра ми.
Тя пъхна ръка под главата на Тиарнан и помогна на Бренан да я положи на онзи омразен стол, след което Дийдри разкъса блузата на Тиарнан и сложи някакви лепенки на гърдите й, лепенки, прикрепени към жици и машина - различна машина, не беше същата, без никакви каски и след това вампирката извика.
- Пазете се! - но Бренан не знаеше какво значи това и не се помръдна.
Даниел го издърпа силно далеч от Тиарнан, а на воина не му остана време да възрази, защото Дийдри накара машината да произведе друг вид мълния, при което тялото на спътницата му подскочи нагоре и после падна обратно, все още притихнало и непомръдващо.
Бренан даде глас на своята мъка, заради току-що убитата си надежда и се залюля, дори щеше да падне, ако Даниел все още не го държеше в желязната си хватка.
- Не стана - промълви Бренан, макар и ненужно, след като всички присъстващи можеха да видят, че машината не върна неговата обична Тиарнан, но Дийдри го пренебрегна, регулира циферблата на машината и отново извика онези думи.
- Пазете се!
Този път тялото на Тиарнан подскочи още по-високо, ала резултатът беше същият: без живот, пулс или Тиарнан. Бренан местеше поглед между нея и машината и внезапно осъзна какво да прави.
- Мога да го сторя - каза той. - Мога да повикам мълнията. Използвай машината на мен.
- Моля? - попита Дийдри. - Не, ти не разбираш, машината работи само ако сърцето вече е спряло.
- Разбирам - отвърна й Бренан и разкъса собствената си блуза. -Сложи лепенките на мен. Набави мощността през мен.
Дийдри клатеше неодобрително глава, ала Даниел я спря.
- Той притежава мощ, Дийдри. Виж това - вампирът посочи към ъгъла, или по-точно - онова, което бе останало от Литън и после към цялата стая и съсипаното оборудване. - Направи го.
Тя огледа стаята и сви рамене като трескаво свали лепенките от гърдите на Тиарнан и ги залепи на гърба на Бренан. А воинът внимателно, изключително внимателно сложи ръце на гърдите на Тиарнан.