Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Шърли снима последователно кавказки орех, цариградски лешник, храстовидно лале от Вирджиния, сибирски бряст, японска акация, индийско орехче.
Жозефин я наблюдаваше, зяпнала от учудване.
— Ама откъде знаеш имената на дърветата?
— Баща ми… От съвсем малка ме разхождаше из градините и парковете и ме учеше да познавам дърветата и храстите. Говореше ми за кръстоски, присадки, корони, клонки, разклонения, вторични коренчета, брадати корени. Ще ги помня, докато съм жива… Когато Гари проходи, на свой ред го развеждах из лондонските паркове. Научих го да разпознава дърветата, да ги прегръща, за да черпи от тях сили, повтарях му, че когато му е тежко на душата, няма по-добри слушатели, довереници и съветници от вековните дървета, които ще го окуражат и ще прогонят мрачните му мисли… Затова той толкова обича да се разхожда из парковете. Станал е истински горски човек.
Настаниха се на една маса в „Карет“ на чаша горещ шоколад, сълзици и целувки, сред малките бели лампи, които осветяваха залата приглушено и меко, като в църква. Шърли постави фотоапарата на масата, подпря брадичка с ръка и проследи с очи кльощавите и намусени сервитьорки, които сновяха напред-назад с поръчките. Жозефин поиска да разгледа заснетото от Шърли. Коментираха всяка снимка, възклицавайки и побутвайки се с лакът при вида на някой пропуснат детайл.
— Ами това? Какво е? — попита Жозефин, стигайки до снимката на наведената жена, заснета в гръб.
— Ще видиш…
Шърли превъртя една поза, после още една и още една.
Жозефин отвори уста, изненадана, и се изчерви.
— Това съм аз…
— Ти, заета да вършиш тайни неща!
— Ами, защото…
— Страхуваше се, че ще ти се присмивам?
— Малко…
— Това е напълно в стила ти, Жо. Готова си да прекосиш целия Париж, за да полееш едно нещастно растение!
— Нека ти обясня, направих го, защото точно на него никой не обръща внимание. Не са го посадили в сандъчето при останалите, поглеждат го, когато се сетят, а не се сещат достатъчно често. Особено през ваканциите… Всеки път когато ходя във факултета, минавам покрай него и го поливам, преди да продължа нагоре.
— Да ти кажа, Жо, точно заради такива неща те обичам до полуда.
— Уф! Страхувах се да не ме вземеш за глупачка! Ще разгледаме ли другите снимки? Например тези с Гари и Ортанс? Мислиш ли, че можем да го направим?
— Не е много редно, но и аз умирам от желание да ги видя!
Заредиха се снимките с Гари, който вървеше след Ортанс из парижките улици. Ортанс рисува на една пейка, Ортанс начумерена, Ортанс гледа в обектива и присмехулно докосва с палец върха на носа си, великолепно бяло пиано, изложено на витрина, щанд за шоколади, едър план на шоколад с шамфъстък, лек лимонов крем, намазан върху лешникови сладки, шоколадов мус, украсен с парченца шоколад, редица черни кутии, червени кутии, желирана яребица, фасади на сгради, балкони от ковано желязо, пирамидална украса на покрив, каменни фризове, още фасади и…
Засмяната физиономия на мъж с чаша бира в ръка.
Шърли изпусна апарата, сякаш беше тежък камък.
Жозефин я изгледа изненадано.
— Какво има?
— Мъжът… на снимката…
Жозефин взе апарата и разгледа мъжа с красивите мустаци от бирена пяна. Гордо изправен, здрав мъж, с вроден чар, мъж, който очевидно не познаваше страха и посрещаше живота, без да трепне. Прекрасен мъж със здрави мишци и ръце на артист.
— Какъв красавец, я ми кажи… И наистина изглежда… как да кажа, изпълнен с увереност, чувства се добре в кожата си. Приятел на Гари ли е? Според мен е доста по-възрастен от него. Има ли други негови снимки?
Без за продума, Шърли превъртя бутона и двете видяха още снимки на мъжа с мустаците от бирена пяна. В някакъв супермаркет. Там беше без мустаци. На ръката си бе провесил метална кошница, пълна с бурканчета, кутии, кисели млека, кутии прясно мляко, ябълки, портокали. Гари се правеше на клоун, усмихнат широко, от ухо до ухо, размахвайки връзка броколи.
— Приятел на Гари ли е? — повтори въпроса си Жозефин, учудена от реакцията на Шърли, която гледаше безмълвно и натискаше бутона механично.