Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
„… странно е като си помисли човек, че тези, които сътворяваха песните и историите, за да забавляват бляскавия двор на Джон, в опитите си да го представят по-велик от живота всъщност омаловажиха това, което беше в действителност“.
Когато прочете пасажа за първи път, като се опитваше да го проумее дума по дума, не успя да разбере нищо. Но докато го четеше повторно, в главата му зазвуча гласът на Моргенес. Едва не се усмихна и за миг забрави ужасното си положение. Все още не схващаше съвсем смисъла, ала разпознаваше начина на говорене на учителя си.
„Да вземем за пример — четеше той по-нататък — пристигането му от остров Уоринстен в Еркинланд. Поетите твърдят, че Бог го бил призовал да убие дракона Шуракай, че стъпил на брега в Гренефод с меча си Блестящ гвоздей в ръка и със съзнание, погълнато единствено от тази велика мисия.
След като е възможно милостивият Бог да го е призовал, за да освободи земята от свирепото чудовище, все още предстои да се изясни защо например Бог е оставил споменатия дракон да опустошава страната години наред, преди да изпрати възмездието. И разбира се, тези, които са го познавали тогава, помнят, че когато той тръгнал от Уоринстен, бил само един невъоръжен фермерски син и като такъв е стъпил на нашия бряг. Дори и не помислял за Червения змей, докато не прекарал повече от половин година в Еркинланд“.
Беше много успокояващо отново да чуе гласа на Моргенес, макар и само във въображението си, ала този пасаж го озадачи. Нима Моргенес се опитваше да каже, че Престър Джон не е убил Червения дракон, или само, че не е бил избран от Бог да стори това? Ако не е бил избран от Усирис, как е успял да убие лукавия звяр? Не говореха ли хората в Еркинланд, че той е крал, миропомазан от самия Господ?
Докато седеше и размишляваше, задуха студен вятър и кожата по ръцете му настръхна.
„Милостиви Ейдон, трябва да намеря наметало или някаква топла дреха — помисли си той. — И да реша накъде да поема, вместо да си седя тук като някакъв идиот и да се залъгвам с тези стари писания“.
Сега беше сигурен, че вчерашният му план — да се скрие зад тънкия воал на анонимността и да стане слуга в някой малък селски хан — е неосъществим. Проблемът не бе в това дали двамата войници, от които избяга, щяха да го познаят. Ако те не го познаеха, със сигурност щеше да го направи някой друг. Беше сигурен, че войниците на Елиас вече претърсват околността за него. Той не бе просто един избягал прислужник, той беше престъпник, ужасен престъпник. Заради бягството на Джосуа вече загинаха няколко души. Ако попаднеше в ръцете на Еркинската гвардия, нямаше да има пощада.
Как можеше да се измъкне? Накъде да тръгне? Усети, че отново го обхваща паника, и се опита да я потисне. Предсмъртното желание на Моргенес беше той да последва Джосуа в Наглимунд. Сега това му изглеждаше единствената разумна посока. Ако принцът беше успял да се измъкне, със сигурност щеше да приеме с радост Саймън. Ако ли не, тогава верните поданици на Джосуа щяха да му предоставят убежище в замяна на новини за господаря си. И все пак пътят до Наглимунд беше отчайващо дълъг. Саймън знаеше за посоката и разстоянието само това, което беше чувал, но никой не бе казвал, че е близо. Ако продължеше на запад по Стария горски път, вероятно щеше да стигне до кръстопътя с пътя Велдхелм, който вървеше на север и минаваше покрай подножието на хълмовете, откъдето идваше и името му. Ако успееше да намери пътя Велдхелм, поне щеше да върви в правилната посока.
Нави листовете на руло и ги върза с парцал, който откъсна от подгъва на ризата си. Забеляза, че е пропуснал една страница. Тя лежеше отстрани и като я вдигна, видя че е покрита с петна от потта му. Сред неясните, размазани букви едно изречение беше изчезнало. Думите изскочиха пред очите му.
„… Ако беше белязан от божественото, то това личеше най-вече в пристиганията и заминаванията му, в способността му да бъде на подходящото място в най-подходящото време, като така се възползваше от…“