Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Делиан потръпна; стомахът му все още не бе напълно готов за това.
— Кървенето почти спря — рече нежно каменарят. — Добро момиче, смело момиче. Ще те оправя, нямаш грижи.
Делиан можеше да види, че преди е била красива.
През стената се чуваше глухият звук от някой, който крачи напред-назад с тежки стъпки, сякаш тъпче хлебарки с ботушите си.
— К’во си мислиш ти? — говореше някой в съседната стая. — К’во си мислиш ти? К’во тря’аше да направя?
Каменарят започна да шие бузата на момичето с дебелите си безчувствени пръсти, използвайки дълга извита игла; шевовете щяха да задържат кожата и мускулите на място, докато магията му ускори естествения процес на зарастване. Сигурно нямаше да остане белег — или поне не голям, — но щеше да боли. Тя изскимтя, от очите ѝ потекоха сълзи и Делиан извърна поглед.
— Нейният мъчител е в съседната стая — каза Киърандел. — Доколкото знам, той избухнал изведнъж и Теса извикала охраната. Имал е време да я пореже само веднъж; тя успяла да стигне до вратата точно когато нахлула охраната.
— Тъп каза нещо за заложник.
Тя мрачно поклати глава и кимна към малката шпионка в съседната стена.
— Погледни, ако искаш. Копелето намушка едно от момчетата ми и зашемети друго. Не ми се иска да изпращам други вътре. Не само защото може да убие Енди; страх ме е да пускам хората ми близо до него.
Делиан кимна.
— Не е само той — ако е болен, тя също се е заразила. Не трябва да стоим тук. Нека лечителят остане с нея.
И защо не. Ако проститутката беше заразена, лечителят вече беше мъртъв.
Делиан улови Киърандел за ръката и я издърпа в коридора. Снижи гласа си и се наведе към нея, за да го чува само тя.
— Ти докосна ли момичето? Някой друг да я е докосвал или да е стоял близо до нея или, ъъъ, мъчителят?
— Не мисля.
— Добре. Тъп каза нещо за отрова?
— Да. Не съм сигурна — сещаш се, че тя не може да говори твърде ясно — отвърна Киърандел, кимвайки към раненото момиче. — Знам само онова, което чух през вратата. Той говореше разни неща за отрова в устата ѝ — разни щуротии, че целувката ѝ щяла да го убие и трябвало да отреже устните ѝ, за да си спаси живота, такива глупости. Затова си помислих, че няма да е зле да го видиш. Показа ми… повече, отколкото искам да знам за тази твоя болест, но ти си експертът.
— Не съм експерт — рече мрачно Делиан.
— Друг не познавам.
— Добре. Първо, едва ли някой в Анхана е заразен — това сигурно е реакция на някакви опиати. Болестта се развихри от другата страна на Седлото на Хрил…
— Нека не рискуваме — прекъсна го мрачно Киърандел. — Ако ми дадеш положителен отговор, ще изпепеля цялото шибано крило. Ти ме накара да видя смъртта на онзи фей. Ти ми показа какво е усещането. Няма да гледам как хората ми умират по този начин. Ще я убия със собствените си ръце.
Златистите очи на Делиан погледнаха в сребърните на Киърандел; той видя колко я боли от това, че трябва да казва такива неща. Освен това видя, че наистина ще го направи, колкото и да боли.
Но това не е ХРВП — помисли си той. — Не може да е. Сигурно е реакция на някакви опиати. Както вече казах.
Вратата към коридора също имаше шпионка. Делиан пристъпи напред и плъзна настрани капачето ѝ; щеше да хвърли един поглед през нея само за да успокои Киърандел, след това щеше да ѝ каже, че всичко е наред. Лесно. Просто.
През шпионката се виждаше лежащ в огромна локва кръв фей; главата му беше изкривена под странен ъгъл, едната половина от шията му бе разпрана в подигравателно подобие на устни. На лицето му кацна една муха и се разходи по изцъкленото му око.
По пода се виждаха кървави отпечатъци от стъпки; някой бе преминал през локвата кръв и беше отишъл някъде встрани.
На леглото лежеше мускулест каменар; китките и глезените му бяха здраво овързани с усукан чаршаф, а в устата му беше натъпкана смачкана калъфка от възглавница. Каменарят въртеше китките си с леки бавни движения и търкаше глезените си един в друг, разхлабвайки скришом възлите.
— К’во тря’аше да направя? А? Тя щеше да ме убие. К’во си мислиш, че тря’аше да направя? — Гласът се чу по-ясно през шпионката; стената вече не го приглушаваше и той му прозвуча противно познато.
След това клиентът се появи в полезрението му: огромен, широкоплещест огрило, с посивяло лице, от което капеше пот; едното му око трескаво проблясваше. Той беше облечен в простички, но нови дрехи от боядисан в крещящи цветове лен, който беше подгизнал от кръв от дясната му страна. Не носеше оръжие, но острият като бръснач боен нокът на дясната му ръка стърчеше в цялата си дължина и лъщеше от кръв.