Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– Исса...
Исса обаче бързо се съвзе.
– Искахме да останем с него до самия край. – Тя стисна ръцете на Кару. – Аз, разбира се, исках да те видя отново и да ти помогна, но да го изоставя след... – Не успя да довърши. Стисна устни и те побеляха. Лицето ѝ се скова от усилието да не се разплаче. Пое си дълбоко въздух. И още веднъж. – Но той все още имаше нужда от нас. Затова ние двете с Ясри... също умряхме.
Също?
Какво премълчаваше тя? Някакъв безименен ужас стисна сърцето на Кару. Какво се беше случило в Лораменди? Пред очите ѝ се завъртяха като калейдоскоп различни образи. Тя тръсна глава. Видя кръвта на Исса и Ясри полека да изтича от безболезнените рани, докато накрая клепачите им се затворят и престанат да потрепват. Или пък са пили от реквиемния чай и са потънали в непробуден сън? Най-накрая си представи как Бримстоун и Туига, мълчаливи и прегърбени, стоически събират душите на двете жени, техни спътнички от десетилетия.
– Не можа ли някак да те измъкне жива? – попита тя жално.
Исса я погледна и Кару усети, че е казала нещо нередно. Сякаш с лека ръка бяха взели това решение!
– Не, дете. – В отговора ѝ имаше толкова тъга. – Дори да бяхме оцелели някак, какво щяхме да правим – да се крием, да скърбим и да останем без храна и вода, докато ни открият и убият? Съхранението на душата е истинска милост; така дори не се наложи да проявяваме смелост. Просто се превърнахме на послание в бутилка. – Тя се усмихна. – Посланици в бутилка.
Какво беше посланието тогава? Какво е искал да ѝ каже Бримстоун пред лицето на собствената си смърт, в края на един живот, започнал в робство, белязан от болка и саможертва, продължил в нескончаема война и увенчан с насилие? Обзета от подозрението, че не е успяла да премине през някакво незнайно изпитание, Кару не смееше да попита. Поне не още.
Изпратил техните кандилници извън града по птици куриери, каза ѝ Исса – прилепокрили врани или ветрогони, какъвто беше и Кишмиш – та да ги скрият на място, където тя ще може да ги открие. Разбрала, че душата на Ясри била в развалините на храма на Елай.
– Нима е мислел, че някога ще се върна там? – попита Кару. – Допускал ли е изобщо, че това място сега ще означава нещо за мен?
Исса се стресна.
– Разбира се, дете. Щом веднъж счупиш ядеца и си спомниш...
– Щом си спомня как съм обрекла на гибел своя народ?
– Какво приказваш, сладко момиче?! Не ти ни обрече на гибел. Хилядите години омраза ни погубиха.
– Омразата може да е причина за войната. Но не и за пълно изтребление.
– Краят рано или късно щеше да дойде. Дали след една или след сто години, той беше неизбежен. Колко дълго може да трае една война?
– Това да не е някаква гатанка? Колко дълго може да трае една война?
– Не, Кару. Ето каква е гатанката: как може да свърши една война. Единият начин е с пълно изтребление. Такъв беше изборът на Йорам. Той го направи, не ти. Ти мечтаеше за един друг, различен живот. Акива също. Вие и двамата имахте сили да преодолеете омразата. Притежавахте дързостта да обичате. Даваш ли си сметка какъв дар е това?
– Дар? – задави се Кару. – Този дар прилича на нож в гърба! – Зузана се размърда в леглото и Кару сниши глас. – Това беше преструвка. Същинска лудост. Но не и любов. Това беше глупаво...
– Това беше доблестно и смело – довърши Исса. – И нещо изключително рядко. Това беше любов и то много красива.
– Красива?! Ние двете за едно и също нещо ли говорим? Аз умрях, а той предаде всичко, за което мечтаехме.
– Той беше изпепелен отвътре, Кару – каза Исса. – Ти как щеше да постъпиш на негово място?
Кару впи очи в Исса. Нима защитаваше Акива?!
– Какво би сторила, ако серафимите заловят и изтезават теб, а после те принудят да гледаш как отсичат неговата глава? А сега помисли какво бихте могли да постигнете вие двамата заедно, ако Тиаго не ти беше попречил. Какъв би могъл да бъде светът сега.
– Аз... не знам – промълви Кару. – Може би Тиаго щеше да е мъртъв, а Бримстоун – жив. – За миг, макар и само за миг, изглеждаше, сякаш вината беше изцяло на Тиаго, а не нейна. Навремето си мислеше, че съдбата е на тяхна страна, но Вълка някак беше успял силом и нея да подчини. И ето какво стана.
– Кажи ми какво вършиш, дете – меко попита жената-змия.
Кару нямаше сили да ѝ отговори. "Убийства на ангели. Убийства на деца." Тя стисна силно устни. "Отмъщавам за теб", беше следващата ѝ мисъл и това двуличие я порази като гръм. Ако това беше всичко, което вършеше, тогава с какво беше по-добра от него?