Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
След двучасово пътуване с колата те стигнаха до завоя към владенията на Исак и Елин Крансос. Щом само минаха първия брод и слязоха от ферибота, започна да капе дъжд, поради което чистачките не бяха спирани през целия път. Фосен бе обвит в мъгла. Всички пейзажи бяха оцветени в сиви, мрачни тонове и само скалите блестяха като гланцирани в пролуките на мрачната борова гора. Постройките в стопанството на семейство Крансос приличаха на големи, влажни гъби за миене на съдове, лежащи на върха на полегат, зелен хълм.
Сингсакер бе намерил адреса на семейство Крансос в телефонния указател, поверявайки останалата част от търсенето на джипиес-системата на служебната кола. Бе ги предупредил за посещението си по телефона, стараейки се да говори колкото се може по-малко за убийството на Гюн Брита Дале, въпреки че разбираше, че съпрузите сигурно бяха запознати със случая. Не се бе разпрострял и само бе казал, че събира сведения за Книгата на Юхан.
Хер Крансос и госпожа Крансос ги посрещнаха на двора - двама фермери в предпенсионна възраст. Той - с работен гащеризон, тя - с удобен анцуг.
Поканиха ги в основната къща, която отдавна плачеше за боядисване. Влизайки вътре, забелязаха, че семейство Крансос не бе подминато от вълната интериорна мода, заляла през последните години страната. Кухнята бе облицована с неръждавейка. Холът бе настлан с орехов ламинат и бе обзаведен със скъпи италиански мебели. Семейство Крансос, както повечето шестдесетгодишни норвежци, имаше много пари и малко фантазия. За разлика от къщата, която наскоро бе получила нови „вътрешности”, самите те бяха останали предишните норвежки селяни, които сега изглеждаха чужди в собственото си жилище.
Елин Крансос бе изпекла за пристигането им купища гофрети. Сингсакер си взе две и щедро ги намаза със сладко от ягоди. Сами си ги отглеждаха, сети се той. Фелиша Стоун дъвчеше старателно, но по погледа й той се досети, че гофретите на госпожа Крансос спадаха към „студените палачинки без сироп”.
С гофрета в ръка Сингсакер се приближи до широкия и висок прозорец в отдалечения край на хола. Исак Крансос го последва и застана до него.
- Прекрасна гледка - възхити се Сингсакер, гледайки през прозореца вълнообразния фосенски пейзаж. Зад каменистите хълмове и горичките се виждаше фиордът - черна дъга на хоризонта.
- Свиква се - бе кратък Крансос.
- Доколкото знам, Книгата на Юхан е намерена от цяла група археолози?
- Че защо е трябвало да я откриват? Тя си стоеше тук, в хола, на книжния рафт.
- Само един от тях обаче е разбрал какво съкровище е.
- Така е. Йенс Дале, горкият. Просто е ужасно случилото се с Гюн Брита. Как го е преживял?
На Сингсакер му стана неловко. Отдавна трябваше да изкаже съболезнованията си. Нали семейство Дале бяха дълго време най-близките съседи на съпрузите Крансос.
- Опитва се да се държи - шаблонните думи оставиха неприятен вкус след себе си.
Крансос мълча дълго, гледайки през прозореца.
- Съкровище - каза изведнъж той, възобновявайки прекъснатия разговор. - Йенс Дале каза същото. Съкровище. А за нас Книгата на Юхан бе просто книга на рафта, която си стои и събира прах.
- А къде работеха тогава археолозите?
- Доколкото разбрах, се канеха да разкопаят старинното гробище. В нашия участък наистина има такова. Съществувало е няколкостотин години, заедно с гробището към ерландската църква. В средата на шестнадесети век обаче започнали да погребват всичките покойници на главното гробище и нашето първо обрасло, а след това и съвсем станало част от имението ни. Сега останките от гробището ни са под ливадата, на която пасат кравите. Там тревата е по-гъста и сочна - усмихна се домакинът.
- Колко добре познавате Йенс Дале?
- Тоест дали ни свързва нещо друго, освен съседството, така ли? Родителите му имаха стопанство тук. Забележителни хора. А Йенс по-скоро наминаваше.
- А защо по време на разкопките Йенс Дале е живял у вас, след като има своя къща в съседство?
- Къщата, в която си почиват сега, не е негова. Тя бе на семейството на Гюн Брита. Тя също е от тук. Тогава още не се бяха оженили, тя е доста по-млада от него. А до земята на родителите му е далече от тук. Мисля, че през последните години, когато бяха още живи, той не ги навестяваше често.
- А къде е селската къща на Гюн Брита?
- Веднага след онези дървета, където е паркиран зеленият нисан. Виждате ли го? Собствениците на колата, изглежда, са на гости там, а нея са я оставили на пътя. Този дъжд наистина съвсем размекна пътя до къщата. Не знам що за хора са дошлите. Гюн Брита и Йенс често пускат - въпреки че сега трябва да се казва: „пускаха” - приятели и колеги да поживеят в къщата им.