Злочестие [bg]

През мен мина ледена тръпка. Фокусирах върху Коуди и беше така. Пълзеше през праха в рова, образуван от Проф, и двете му рамена кървяха, улучени от материализирана светлина. Защо болконтролът не работеше?

— Намерих го — намеси се Летящ рицар. — Хлапе, това е кофти.

Той изпрати на екрана ми образ от записа на камерата отпреди малко. Показваше отдалечаващо се от Коуди петно с големината на мишка. Или на дребен човек.

— Амбразурата е тук! — съобщих аз по линията. — Той не е дошъл сам! Внимание, в подземието има още един Епичен.

Поколебах се.

— Искри, тя е откачила един от мотиваторите от дрехата на Коуди и е избягала с него.

— Камерите имат инфрачервено наблюдение — рече Летящ рицар и пое управлението на няколко от тях. Звучеше напрегнат, даже запален. — Наслагвам го… Ето! Пипнах я. Ха. Мислиш си, че можеш да се скриеш от всевиждащите ми очи, дребна Епична? Не знаеш с кого си имаш работа.

Летящ рицар насочи камерата към фигурка, укрила се в сенките близо до едно от многото парчета разбита скала в пещерата. Носеше джинси, предпазни очила и впита риза. Не видях мотиватора, но вероятно го беше смалила достатъчно, за да може да се носи.

— Меган! — заповядах аз, докато Проф беше заринат от фалшивото срутване. — Ти и Ейбрахам ще трябва да се оправяте сами с него известно време. Разсейвайте го — ще опита да довърши Коуди. Мизи, иди и помогни на Коуди да се превърже. Не допускай да загуби кръв!

Прозвучаха няколко „дадено“. Започнах да се измъквам от каменното си обиталище.

— Трябваше да се сетя — обади се Летящ рицар по линията. — Разбира се, че Джонатан е дошъл с план. Може и да не е разбрал, че все пак съм използвал множество мотиватори в тази версия на костюма, тъй че заповедите му до Амбразурата не са били достатъчно изчерпателни.

— Нужно ми е ти да ръководиш операцията, Летящ рицар.

— Става — неохотно се съгласи той. — Ти лично ще поемеш мини-Епичната?

Изпълзях от дупката си и застанах на колене с Готшалка на рамо.

— Тя не е Висш Епичен. Един куршум ще я убие.

— Да. Удари я с куршум с нейния размер — сигурен съм, че няма да повреди мотиватора, който тя носи.

Направих гримаса, докато пълзях по коридора. Бележката беше основателна.

— Дръж я под око за мен.

— Вече е направено. Една от камерите е настроена да я проследява автоматично. Джонатан отново говори.

— Прехвърли го към мен, но не и към другите. Не искам да се разсейват. Летящ рицар… моля те, запази ги живи за мен.

— Ще опитам. Взимай оня мотиватор, хлапе. Бързо.