Злочестие [bg]

— Не и с експлозивите, оставени от Мизи. Виж, ние можем да използваме помощта ти. Ела с нас. Промени света.

Той изсумтя и се обърна.

— Дейвид — обади се Коуди, загледан в тавана. — Да се изнасяме, момко!

Със стиснати зъби издърпах края на въжето от кутийката на колана и го закачих за един празен шип, а после се хвърлих в дупката. Плъзгах се по гладкия камък в тъмнината и опитвах да сдържам раздразнението си. Очакванията ми бяха глупави, но някаква част от мен все пак предполагаше, че Крадеца ще се присъедини към нас за тази битка.

Все имах намерението да говоря още с него, но ние непрестанно бяхме под напрежението на поредната подготовка. Трябваше ли да направя нещо друго? Бих ли могъл да направя нещо друго? Бих ли могъл да направя нещо друго? Бих ли могъл да намеря начин да го привлека на наша страна, ако бях по-умен или по-убедителен?

Мобилният ми автоматично задейства кутията на точната дълбочина и започна да удържа въжето, докато не се забавих; после изскокнах в по-широко помещение и се спрях с поклащане на две-три стъпки от пода. Прерязах връвта и се приземих в огромна купчина сол и каменен прах. Минах през тях и се махнах от отвора.

Мизи и Меган светеха с телефоните си и осветяваха множество естествени подземия, покрити с внушителен брой графити. Пещерите като цяло бяха с нисък таван — към три метра, макар и да не беше еднакво — и ги свързваха тунели с множество ъгълчета. Не изглеждаше съвсем естествено, но бе много по-органично от подземията под Нюкаго. Изкопа бил ли е луд колкото Копачите, на които беше дарил силите си? Ако съдим по невероятния брой пещери тук, изглеждаше вероятно.

Ейбрахам бе следващият в купа от сол — ртичът покриваше едната му ръка. Най-накрая се появи и Коуди, който не си беше губил времето с въжета — изхвърча от дупката върху силово поле, което се материализира под краката му.

— Коуди, остави силите — казах му аз и посочих една извивка в пещерата. — Намери място в оная посока и бъди готов. Няма да успеем да го изненадаме с твоите способности, но въпреки това искам на първо време да бъдеш скрит. Мизи, имай готовност да взривиш подаръка си горе при мой знак.

— Крадеца? — попита тя.

— Той знае за експлозията — отвърнах аз. — Ще се отстрани от пътя ѝ.

А не го ли направеше — е, това си бе изцяло негова отговорност.

Хванах мобилния си и се запрепъвах през неравния под на пещерата към някакъв страничен пасаж. Комплексът беше сложен, но картата на телефона ми отбеляза няколко относително безопасни кътчета, от които можех да ръководя операциите. Това не бе частта от пещерните образувания, където първоначално бяхме планирали да поставим капана си, но трябваше да стане.

Меган дойде при мен.

— Добра работа с шотландеца горе.

— Просто му трябваше малко насърчение — започнах аз, — за да се превърне в това, което винаги е твърдял, че представлява.

— Той не е единственият — продължи тя.