Злочестие [bg]

Ръководех екипа според силите си и този път нямах време да ми се иска да бъда с тях. Твърде зает бях да водя групата, та да насочи Проф към заложените взривове — ударихме го няколко пъти, позашеметихме го и не му позволихме да убие Коуди и Ейбрахам. Държах и Проф под око, понеже от време на време той се шмугваше бързо през някоя пещера, за да опита да мине по заобиколен път и да си спечели предимство.

По мой знак Меган се включи и създаде илюзорни въплъщения на себе си и на Зарево, за да привлича вниманието на Проф и ударите му. Докато не се напрягаше твърде много, това щяха да бъдат просто сенки от други измерения, като фалшивите лица, които бяхме носили. Това нямаше да изложи на опасност никого в което и да е друго измерение и — да се надяваме — нямаше да застраши здравия ѝ разсъдък. Само сенки и привидности — каквото и да е, но да обърква Проф и да го извади от равновесие.

Гледах всичко това и духът ми отпадаше. С напредването на сражението ставаше все по-очевидно, че силите на Коуди — макар и по-тясно обвързани със способностите на Проф в сравнение с уменията на Тави — нямаше веднага да заставят Джонатан Федрус да се промени.

Погледнах с камерите си лицето на Проф отблизо и проследих изражението му. Презрението и надменността му скоро отстъпиха пред свирепа решимост. Така видях човека, когото познавах.

Изправи се срещу това, Проф!, помислих си аз, свит в каменния си пашкул, докато издавах заповеди и управлявах камерите. Хайде. Защо не беше достатъчно? Защо силите му не отстъпиха пред неговите страхове?

— Меган, Коуди — започнах аз. — Искам да опитам нещо. Тензорите разстройват силовите му полета, дори и онези, които пазят кожата. Коуди, намери начин да го уловиш във вълна от тензорна сила. Меган, искам след това да го простреляш.

— Дадено — отвърна Меган. — Има ли значение къде ще го улуча?

— Не — казах аз. — Силите му са достатъчно мощни, тъй че ще може да се излекува от всичко, изплюто от някой пистолет.

Спрях.

— Но може би за всеки случай направи първите едно-две попадения на някое несмъртоносно място.

— Дадено — произнесоха и двамата в един глас.

Коуди дишаше тежко.

— Да го ударя с тензорите ще бъде трудна работа, момко. Той опитва да направи същото с нас и да стопи мотиваторите ми. И двамата се държим на разстояние един от друг.

Фокусирах една от камерите върху него. Явно използването на тензорните костюми беше изтощително. Той и Меган заеха позиция, а Мизи постави още експлозиви по-нататък по коридора.

— Ще трябва да рискуваме с това — продължих аз. — Аз…

— Ах! — прекъсна ме Коуди. — Какво…

— Коуди? — попитах аз. Не изглеждаше ранен, но бе залитнал назад, към стената на пещерата, и беше успял да се заобиколи с кутия светещи зелени силови полета.

— Това катерица ли беше? — попита той. — Притича през мен. Някаква проклета катерица?

— За какво приказваш? — попита го Мизи.

Коуди изглеждаше объркан.