![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
Спряхме на пресечката на два тунела, тя ме придърпа и ме целуна бързо.
— Винаги съм смятала, че искаш да си начело, Дейвид. Имаш сериозна причина.
Тя се обърна и тръгна в обратната посока. Задържах ръката, после пръстите, а тя се измъкна от мен.
— Не се пренапрягай, Меган.
Тя се усмихна — искри, каква усмивка — и задържа пръстите ми със своите.
— Аз го притежавам, Дейвид. Мое е. Вече не се боя от него. Ако ме надвие, ще намеря обратния път.
Пусна ме и прекоси пещерата, а аз се промуших в избраното от мен местенце. Беше тясно и ме накара да се гърча през някакви скали, но щеше да крие светлината на моя мобилен от очите на Проф и да пази мен от експлозиите. Вече влязъл, се намерих в мехурообразна стаичка без други изходи.
Протегнах се към колана си и откачих слушалки със закрепено за предната им част стъклено забрало — неохотен дар от Летящ рицар в пратката с тензорния костюм, върху него можеха да бъдат проектирани многобройни екрани.
— Мизи — попитах аз, — камерите на местата си ли са?
— Закрепвам последната — отвърна тя. — Летящ рицар, тия неща са дооооста страховити.
— Казва го на човека, който ги е изработил, служейки си с контролиран от ума му манекен — измърмори Ейбрахам под нос.
— Прекратете — намеси се Летящ рицар, въпреки че гласът му се различаваше малко трудно поради шума при него.
— Летящ рицар — казах му аз, — по линията ти има някаква намеса или статично електричество.
— Хмм? О, не се притеснявай. Пуканките са почти готови.
— Ти правиш пуканки? — попита Ейбрахам.
— Да, защо не? Ще бъде истинско шоу…
Един след друг на дисплея на слушалките ми изникнаха четири екрана и ми дадоха изображения на главната пещера и близките тунели. Мизи беше поставила осветителни тръбички, въпреки че камерите имаха термално и нощно виждане. Бяха дошли от Летящ рицар — мънички ракообразни дронове с камери в телата. Използвах мобилния, за да включа камерата на един дрон, и тя работеше без грешка.
— Добре — обобщи Летящ рицар. Той и Мизи също щяха да наблюдават екраните, при все че тя щеше да бъде заета с взривовете си. Меган и аз бяхме отчаяни, когато се изправихме срещу слабостите си; надявах се, че ако успеехме да докараме Проф до изтощение, ако създадяхме истинска опасност, щяхме да улесним и него да стигне дотам.
— Летящ рицар — попитах аз, докато минавах през камерите, за да получа изображение от гледната точка на Коуди, а после и на Меган — предполагаемото време на пристигане на Проф?
— Току-що се приземи на сградата ви — отговори той.
— Други Епични с него?
— Никакви — продължи Летящ рицар. — Добре, той изпари покрива и се спуска през него.
— Мизи — казах аз. — Взривявай подаръка.
Усетихме удара и по направената от нас дупка паднаха малко отломки. Напрегнато чаках и опитвах да гледам всички екрани едновременно. От коя ли посока щеше да се появи?
Покривът на пещерата потрепери, после падна и стовари тон солена прах в главното помещение. Светлината проникна на лъчи. Проф не се задоволи с малка дупка като нашата — той откърти покрива на цяла пещера.
Долетя върху диск от светлина — около него се вихреше прах, на лицето му имаше предпазни очила, а тъмната му лабораторна престилка плющеше. Дъхът ми спря.
Не видях чудовище. Мислено видях и си спомних човека, който се появи през друг покрив сред сипеща се прах. Човека, който бе търчал през глава — премина през отряд на Правоприлагането и изложи на риск живота и здравия си разсъдък — за да ме спаси.
Време беше да върна жеста.
— Давайте — прошепнах аз по линията.
42.
Ейбрахам пръв се сблъска с него с голямата пушка — граватоничното миниоръдие. Винаги съм изпитвал лек трепет, когато съм гледал това оръжие да стреля. Човече — можеше да бълва куршумите по-бързо от двама пияни селяндури на посещение във фабрика за среднокалибрени пушкала.
— Всички да останат под прикритие — предупредих аз, когато оръжието на Ейбрахам блесна в мрака и засипа Проф с няколкостотин куршума.
Силовите полета на Проф действаха и куршумите отскочиха — но полетата не бяха непреодолими. Използването им изискваше усилие. Ние можехме да го изтощим.
Той се изсмя на Ейбрахам, махна с ръка настрана и създаде традиционното си кълбо от силово поле около канадеца. Проф сви юмрук, за да го стисне, но силовото поле засече, понеже Ейбрахам си послужи с ртича, за да го хване и от двете страни.
Добре виждах смаяното лице на Проф на една от камерите.