Злочестие [bg]

След секунда тя хвана пушката, която се стопи в ръцете ми, стана микроскопична и падна от ремъка си. Зяпнах Амбразурата. Бе смалила куршумите, докато я удряха.

— Това беше страхотно — казах аз.

Тя ме събори, отново удари главата ми в стената и разби слушалките. Аз изругах, ритнах към нея и се изправих на крака.

— Сериозно — обърнах се аз към Амбразурата. — Може и да се наложи да сменя оценката си. Все пак може да си Висш Епичен.

— Какъв ти е проблемът? — попита тя и се насочи към мен, размахала ръце.

Вдигнах ръце и успях да блокирам. За нещастие ответният ми удар я пропусна, тъй че тя ме халоса във физиономията за втори път. Искри. Когато се приближи отново, аз я хванах, както ме беше научил Ейбрахам. Бях по-едър, тъй че да я сграбча изглеждаше умна стъпка.

Тя смали ризата ми.

За малко да ме удуши, но за късмет се скъса, преди да го направи. Все пак задъхано пуснах жената. Амбразурата стовари ръката си върху гърдите ми, аз се извисих на шест метра и ударих глава в горната част на пещерата.

— Дейвид! — обади се Мизи по линията. — Бързай! Той е зле.

— Опитвам се — изграчих аз, когато Амбразурата отново ме сведе до нормалния ми ръст и след това отново ме цапна в лицето. Пещерата се тресеше и гърмеше, от тавана падаха парчета камък, а откъм мястото на Проф, Меган и Ейбрахам се донасяха викове.

Залитнах настрана от Амбразурата, после вдигнах ръце, за да блокирам — в момента и обучението ми по ръкопашен бой, и мозъкът ми бяха малко размътени. Пороят на ударите ѝ ме залепи за стената, където тя продължи щедро да ме бие ту по лицето, ту по стомаха. Отвори ми се възможност да посегна за пистолета, който носех на колан върху крака — но тя го изби от ръцете ми.

Явно беше пораснала с няколко сантиметра и се извисяваше над мен. След като пистолетът ми издрънча надалеч, единственото, което се сетих да направя, беше да се хвърля срещу нея с телесната си тежест. Това подейства — и двамата се търкулнахме на земята.

Тя се изправи първа. Доста ми се виеше свят, а ризата ми бе на парцали. Простенах, претърколих се и видях как взема падналия си пистолет.

От тавана нещо падна върху гърба ѝ. Механичен рак? Още един се нахвърли върху нея отстрани, а после отгоре се стовари трети. Не изглеждаха особено опасни, но я стреснаха и я накараха да се обърне и да се хване за гърба.

Паузата ми спаси живота, понеже ми даде достатъчно време да спра световъртежа. Бръкнах в джоба и извадих малко прах. Оръжията нямаше да ѝ подействат. Трябваше да бъда по-умен.