![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
— Благодаря, Летящ рицар — измърморих аз, докато Амбразурата се сви, за да се измъкне от хватката на раците.
Посегнах към нея и — както преди — тя ме смали веднага щом докоснах ситната ѝ фигурка. Този път бях подготвен и се метнах към нея веднага щом станах малък. Отново се блъснах в нея и хванах кесията на врата ѝ. През кожата напипах малкия метален правоъгълник вътре. Мотиваторът!
— Ти май си упорито идиотче, а? — изръмжа тя към мен, докато и двамата, все още миниатюрни, се борехме по пода.
Аз изръмжах и успях да ни избутам до пукнатината в земята. Тогава тя ме удари с глава — и заболя. Подземието се разтресе, аз зинах за глътка въздух и изпуснах и нея, и кесията.
Тя се изправи и застана пред мен — пукнатината се намираше зад нея.
— Знам за плана му — започна тя. — Епичен на Епичните. Звучи ми като голяма работа. Позволявам му да събере чарковете, а после се измъквам с тях. Отивам горе, на посещение лично при стария Злочестие.
Замаяно я погледнах — носът ми кървеше.
— Аз… — задъхано започнах аз.
— Да?
Дишах тежко.
— Аз… предполагам, че това… е неподходящ момент да поискам автограф.
— Какво?
Хвърлих прахта в лицето ѝ, а после — докато тя псуваше — я ударих с рамо и стиснах кесията, докато я бутах назад. Въжето се скъса и остави кесията в ръцете ми. Тя падна в пукнатината-пропаст, а аз се олюлях на ръба и за малко да я последвам.
Тя падна на дъното и се удари с леко тупване.
— Идиот! — изкрещя тя. — Разбираш, че при този размер — спря и подсмръкна за миг — при този размер падането въобще не причинява вреда. Можеш да паднеш от някоя сграда и… и… О, по дяволите…
Отскочих от процепа. Оттам се донесе много слабо кихване.
Последвано от ужасяващ плискащ звук. Потръпнах и погледнах мешавицата от разкъсана плът и натрошени кости, в които се бе превърнала Амбразурата, пораствайки твърде бързо в твърде тясно пространство. Части от нея избълбукаха над процепа — като надигнало се тесто, излязло от купата си.
Повдигна ми се, преглътнах, после се изправих и извадих мотиватора от кесията. След малко прах и една кихавица и аз, и устройството отново бяхме с нормални размери — само че не можах да си намеря Готшалка.
Вместо него хванах пистолета.
— Мизи, мотиваторът е в мен — съобщих аз по линията. — Ти къде си?
44.
Препъвах се из подземията под Илдития, подминавах пробити от тензорите стени, от които бяха останали купчини разпилян пясък. Осветителните тръбички огряваха тунелите с радиоактивен отблясък. Спрях се и се стегнах при поредното разтърсване, после продължих към мястото, където Мизи бе отнесла Коуди. Това по-напред те ли бяха?
Не. Спрях се рязко. През цепнатина във въздуха проникваше светлина — като разрязана плът, при която кожата се е свила настрани. В отверстието видях друга пещера, осветена от ярка оранжева светлина. В нея Зарево се сражаваше с Амбразурата.
Зяпнах, докато гледах как току-що убитата от мен жена се смали, хукна да бяга от него и превърна редичка от парчета паднала скала в канари. Зарево се стрелна назад, а пламъците му нагряха скалите до оранжево с оттенък на червеникаво.
Погледнах по-нататък по ходника и видях други процепи из въздуха. Явно Меган се пренапрягаше. Преглътнах и продължих към Мизи. Проблясване на светлина от лявата ми страна освети борещи се в сенките фигури — част от системата от пещери, в която Мизи бе поставила своите осветителни тела.
Внезапно Проф изникна малко по-надолу в пещерата като съсредоточаваща се светлина. Използваше силата на Разрушение, за да се телепортира. Искри! При появата му част от тавана рухна. Този път не беше илюзия, а истинско падане на скала, която Проф се принуди да хване със силово поле над главата си. Той изрева от ярост, докато държеше скалите, а после запокити няколко остриета светлина в пространството.
Очевидно и двамата се бяха принудили да използват опасни средства. Проф си служеше със скритото си телепортационно устройство; Меган се пресягаше във все по-нататъшни реалности. Колко далеч бе стигнала? Ами ако загубех и нея, както бях загубил Проф?
Спокойно, казах сам на себе си. Тя беше уверена, че може да се оправя с това. Трябваше да ѝ се доверя. Сниших глава, тръгнах по един страничен тунел и най-накрая видях петна от кръв по камъните. Свих покрай още един ъгъл и се спрях изведнъж, понеже за малко да се препъна в Мизи и в Коуди.
Той лежеше на земята със затворени очи и бледо лице. Мизи е трябвало да свали по-голямата част от тензорния му костюм, за да достигне раните му. Дрехите бяха струпани накуп наблизо; частта с болконтрола беше отделена, но кабелите бяха опънати към ръката му. Мизи изскимтя, щом ме видя, грабна мотиватора от несигурните ми пръсти и го постави обратно в дрехата.