Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— И кой е сега това? — пита тя, като ме сочи. — Кого си довлякъл този път да ме види?
Джордж изобщо не обръща внимание на обидата. Сигурно е свикнал с хапливото й чувство за хумор.
— Кари — изрича гордо той, — запознай се с леля ми, Зайчето!
Кимвам бавно и със свито сърце подавам ръка.
— З-з-зай… — запелтечвам, неспособна да кажа каквото и да било.
Зайчето е Мери Гордън Хауърд.
Мери Гордън Хауърд се настанява внимателно на кушетката, сякаш е безценно парче порцелан. Във физическо отношение е много по-крехка, отколкото си я спомням, въпреки че, от друга страна, Джордж ме предупреди, че е на осемдесет. Но пък излъчването й е точно толкова ужасяващо, колкото беше и преди четири години, когато ме нападна в библиотеката.
Това не може да се случва наистина.
Косата й е бяла и гъста, сресана назад и подредена в красива старомодна прическа. Ала очите й изглеждат слаби, ирисите са воднисто кафяви, сякаш времето постепенно е изцедило цвета им.
— Е, скъпа — отбелязва тя, отпива от шерито си и тайничко облизва остатъка му по устните си, — Джордж казва, че искаш да ставаш писателка.
О, не! Не пак това! Докато поемам чашата си, ръцете ми треперят.
— Тя не само иска да бъде писателка, тя е писателка! — вметва Джордж. — Чел съм някои от разказите й. Има огромен потенциал…
— Разбирам — въздъхва МГХ. Очевидно е чувала тази история хиляди пъти. И като че ли по навик тя се впуска в задължителната тирада: — Има само два вида хора, от които става велики писатели — велики творци! Хората от висшите класи, които разполагат с достъп до най-доброто образование, и онези, които много са страдали. А средните класи — тук ме поглежда неодобрително — от време на време произвеждат някакво подобие на изкуство, но то обикновено е еснафско или коварно комерсиално и няма никаква истинска стойност. Обикновено, безвкусно забавление.
Кимам замаяно. Виждам лицето на майка си, хлътнали й чак до костта бузи, главата, смалена до размерите на бебешка главичка.
— Аз… хммм… всъщност вече съм ви виждала. — Едва си чувам гласа. — В библиотеката. В Касълбъри.
— Божичко! Наистина ходя по много литературни четения!
— Помолих ви да подпишете една книга за майка ми. Тя умираше.
— И направи ли го? Така де, умря ли? — избоботва МГХ.
— Да, почина.
— О, Кари — пристъпва притеснено Джордж, — колко мило от твоя страна! Да занесеш книгата й, за да бъде подписана от Зайчето!
И изведнъж Зайчето се привежда напред и със страховита емоционалност се провиква:
— А, да! Спомням си те! Тогава беше с жълти панделки!
— Вярно е. — Но как е възможно да ме помни, след като е виждала толкова много хора? Наистина ли оставям незабравими следи у хората?
— И доколкото си спомням, казах ти да не ставаш писателка. Очевидно не си послушала съвета ми! — Тук Зайчето потупва триумфално пухкавата си коса. — Никога не забравям лица!
— Лельо, ти си истински гений! — възкликва Джордж.
Поглеждам слисано единия, после другия. А после схващам — те си играят някаква подла игра с мен!
— И защо Кари да не става писателка? — засмива се Джордж. Очевидно всичко, което „Зайчето“ казва, му се струва смешно.
Щом е така, аз също мога да играя!
— Защото е твърде красива! — отсича леля Зай-Зай.
— Моля? — едва не се задавям с шерито си, което има вкус на сироп за кашлица.
Ирония на ирониите! Твърде красива, за да стана писателка, но не достатъчно красива, за да задържа гаджето си!
— Е, не чак толкова красива, за да стане филмова звезда. Не от този вид хубост — продължава МГХ. — Но достатъчно красива, за да си мисли, че може да пробие в живота с външния си вид!
— И за какво по-точно бих могла да го използвам?
— За да си хванеш съпруг! — отсича тя и поглежда към Джордж. Аха, ясно. Смята, че съм нарочила племенника й.
Божичко! Това вече започва да ми прилича на роман на Джейн Остин16!
— Аз наистина смятам Кари за много красива! — контрира Джордж.
— А после, разбира се, ще искаш да имаш деца! — отбелязва ехидно МГХ.
— Лельо Зай! — възкликва Джордж, ухилен до уши. — Откъде знаеш?
— Защото всяка жена иска да има деца! Освен ако ти не си някое велико изключение. Лично аз никога не съм искала да имам деца. — Вдига чашата си към Джордж, за да му подскаже, че иска още шери. После продължава към мен: — Ако искаш да станеш велика писателка, не можеш да имаш деца! Книгите ти трябва да бъдат твои деца!
16
Джейн Остин (1775–1817) — английска писателка, виден представител на романтизма в литературата. По-известните й романи са „Гордост и предразсъдъци“, „Ема“ и др. Описва живота на средната класа в английската провинция и техните превзети ценности с изящно премерени дози британски хумор. — Б.пр.