Знакът на Атина

Твърде късно беше обаче, за да го премисля. Вече бе изпратила съобщението по Ирида на Лио. Джейсън бе готов.

Освен това, когато видя Херкулес, твърдо реши, че няма да му даде това, което той иска. Когато богът ги видя, спря да се мръщи, макар лицето му да остана мрачно.

— Добре — каза той, — браво. Взели сте го. В този случай ви разрешавам да продължите.

Пайпър погледна към Джейсън.

— Чу го. Той ни даде разрешение.

След което се обърна към бога.

— Това означава ли, че корабът ни може да продължи в Средиземно море.

— Да, естествено — щракна с пръсти Херкулес, — а сега ми дайте рога.

— Няма — каза Пайпър.

— Моля? — намръщи се божеството.

Тя надигна корнукопията. След като бе отрязала рога от главата на Ахелой, той бе станал кух, гладък и тъмен отвътре. Не изглеждаше вълшебен, но Пайпър разчиташе на силата му.

— Ахелой беше прав — каза тя, — ти си неговото проклятие точно толкова, колкото той е твоето. Ти си едно жалко подобие на герой.

Херкулес я погледна така, все едно му говореше на японски.

— Нима не разбираш, че мога да те убия с малкия си пръст? — попита той. — Мога да хвърля тоягата си по кораба ви и да го продъня. Мога да…

— Можеш да млъкнеш — каза Джейсън и изтегли меча си. — Може би Зевс е различен от Юпитер. Защото аз не бих търпял брат като теб.

Вените по врата на Херкулес почервеняха като робата му.

— Няма да си първият герой, когото убивам!

— Джейсън е по-добър от теб — каза Пайпър, — но не се безпокой. Ние няма да се бием с теб. Напускаме острова с рога. Не го заслужаваш за награда. Ще го задържа за себе си, за да ми напомня как не бива да се държа. И заради бедните Ахелой и Деянира.

Ноздрите на бога се разшириха.

— Не споменавай това име! Не си на себе си! Нима смяташ, че ме е страх от смешното ти гадже? Никой не е по-силен от мен!

— Не казах по-силен — поправи го Пайпър, — казах, че е по-добър.

Пайпър насочи отвора на рога към Херкулес и се освободи от всичките съмнения и страхове, които бе имала от посещението в лагер „Юпитер“. Съсредоточи се върху хубавите неща, които бе споделила с Джейсън Грейс — летенето в Големия каньон, разходките по плажа на лагера на нечистокръвните, прегръдките под звездите, дългите следобеди край боровинковите поля, огласяни от песента на сатирите. Представи си бъдеще, в което гигантите са победени, Гея е заспала, а те двамата живеят заедно и са щастливи — без ревност, без чудовища, които да ги нападат. Изпълни сърцето си с тези мисли и почувства как корнукопията се затопля.

Рогът изстреля поток от храна, силен колкото реката на Ахелой. Това бе порой от пресни плодове, печени сладкиши и вкусни шунки, който буквално зарина Херкулес. Пайпър не разбираше как всичко това се е побрало в рога, но смяташе, че шунките са много удачни за случая.