Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— И каква история си имаме тук? — попита, усмихната сладко, г-жа Пратмор.
— Разказва се за убийство — казах.
Усмивката й се напука.
— Кои са съдии на състезанието тази година?
— Аз, г-н Гроувър Дийн, г-н Лайл Редмънд от катедрата по английски в гимназия „Адамс Вали“ и кметът Суоп, известната ни публикувана поетеса госпожица Тереза Абъркромби и г-н Джеймс Конахът, редактор в списание „Джърнъл“ — тя вдигна с два пръста плика ми, все едно държеше вмирисана риба. — За убийство се разказва, така ли? — библиотекарката надникна към мен над перлените ръбове на очилата си.
— Да, госпожо.
— И защо млад и любезен господин като теб ще седне да пише за убийства? Не можа ли да пишеш за нещо по-весело? За… твоето куче или за най-добрия ти приятел, или… — тя се намръщи, изчерпила възможностите. — Нещо, което да обучава и забавлява?
— Не, госпожо — отвърнах, — трябваше да пиша за мъжа на дъното на Саксън Лейк.
— О! — г-жа Пратмор отново погледна пощенския плик. — Ясно. Родителите ти знаят ли, че участваш в състезанието, Кори?
— Да, госпожо. Татко прочете разказа снощи.
Библиотекарката взе писалка и записа името ми върху плика. Попита:
— Какъв ти е телефонният номер? — и когато й го казах, го записа под името ми. — Добре, Кори — добави и успя да изобрази хладна усмивка, — ще се погрижа разказът ти да се озове, където му се полага да бъде!
Благодарих й, обърнах се и тръгнах към входната врата. Преди да изляза, погледнах през рамо към г-жа Пратмор. Тя огъваше капачето на плика нагоре, за да го отпечата, но когато забеляза, че я гледам, спря. Приех за добър знак това, че тя няма търпение да прочете разказа ми. Излязох под яркото слънце, откачих Рокет от една паркова пейка и завъртях педалите към дома.
Без съмнение, лятото полека гаснеше.
Утрините бяха с една идея по-хладни. Нощите бяха гладни и отхапваха все повече от деня. Цикадите звучаха уморени, а стържещите им крилца бяха заглъхнали до глухо бръмчене. От верандата ни човек непременно трябваше да погледне на изток и да се вгледа в самотно юдово дърво93, високо на гористите хълмове. Листата му се пребоядисаха в кървавочервено буквално за една нощ, истински шок сред всичкото това зелено. А най-лошото — или поне най-лошото за онези от нас, които обичаха свободата на летните дни — беше, че телевизията и радиото започваха с депресиращи темпове да рекламират разпродажбите „Отново на училище“.
Времето изтичаше, тъй че на една вечеря повдигнах темата. Гризнах куршума. Хванах бика за рогата. Скочих с главата надолу.
— Може ли да ида да лагерувам една нощ с момчетата? — беше въпросът, който възцари тишина на масата.
Мама погледна към татко. Той погледна към мама. И двамата не гледаха към мен.
— Казахте, че ще ми позволите, ако прекарам седмицата при дядко Джейбърд — напомних.
Татко си прочисти гърлото и зарови вилица в картофеното си пюре.
— Ами не виждам защо не. Наистина. Момчета, можете да си опънете палатка в задния двор и да накладете огън!
— Не това имам предвид. Говоря за истинско лагеруване. Например в гората.
— Зад къщата ни има гора — възрази татко. — Съвсем истинска си е.
— Не, сър — отвърнах и сърцето ми се разтуптя по-силно, понеже за мен това беше сериозно предизвикателство. — Имам предвид на поход в гората. Дотам, откъдето не се вижда Зефир или градски светлини. Имам предвид истинско лагеруване.
— Олеле… — разтревожи се мама.
Татко изсумтя и остави вилицата си. Сплете пръсти и бръчките на размисъла се вдълбаха в траншеите между очите му. Това, както знаех от предишния си опит, бяха първите признаци на зараждането на думата „не“.
— Навътре в гората — повтори той. — Колко навътре по-точно?
— Не знам. Смятах, че може да стигнем до някъде, да прекараме нощта и след това да се приберем сутринта. Ще вземем компас, сандвичи и „Куул-ейд“94, и ще си вземем и спални чували, такива неща.
— А какво ще стане, ако някой от вас си счупи глезен? — попита мама. — Или го ухапе гърмяща змия? Или падне в отровен бръшлян, а Бог ми е свидетел, той расте навсякъде това лято…
Вкиснах се — тя тепърва се развихряше.
— А какво ще стане, ако ви нападне рис? Божке, в онези гори могат да ви се случат стотици неща и нито едно няма да е хубаво!
93
Юдово дърво (див рожков) — Cercis siliquastrum.
94
„Куул-ейд“ („Kool-Aid“) — пакетирани разтворими сокчета на прах от рода на степчетата.