Милостта на Калр

— Умеете да говорите — каза магистратата след три секунди мълчание. — И по всичко личи, че сте доста интелигентна. Знаете, надявам се, че няма начин да излъжете за тези неща, без лъжата ви да бъде разкрита. — Един компетентно проведен разпит е наркотици разкрива и най-тайните мисли на разпитваната.

Само дето, ако са напълно убедени във вината ти, властите рядко си правят труда да провеждат подобен разпит. Но ако някоя искрено вярва в нещо, макар това нещо да не отговаря на истината, разпитът ще разкрие единствено дълбоката ѝ увереност.

— Разпитайте дъщерята на къщата, магистрата — каза Куетер, — и ще разберете, че ви казвам истината.

— Признавате, че сте се опитали да убиете граждана Рогд — каза сухо магистратата — и че, както сама се изразихте, имате личен конфликт с нея. Защо да не приема, че си измисляте всичко това само за да и причините неприятности?

Ако е необходимо, ще подам при вас официално искане за обвинение, магистрата — казах аз. — Открихте ли вече откъде е дошъл експлозивът?

— Службата за сигурност потвърди, че най-вероятно идва от строителен обект. Но нямаме доклади за липсващи експлозиви, подадени от строителните обекти в околността.

— Може би — предложих — трябва да поискате инвентаризация, за да е сигурно дали наличните количества експлозиви отговарят на документацията. — Замислих се дали да не добавя, че службата за сигурност трябва да обърне особено внимание на местата, където работят приятели на Рогд или където тя е ходила наскоро.

Магистратата вдигна вежда.

— Вече издадох такава заповед. Сутринта, преди да сляза тук за срещата ни.

Кимнах.

— В такъв случай имам още една молба. След това ще оставя нещата във ваши ръце, магистрата, както е редно. — Магистратата кимна в знак на съгласие и аз продължих: — Бих искала да задам един въпрос на личната камериера на граждана Рогд.

Няколко минути по-късно камериерата на Рогд влезе в стаята.

— Граждана — обърнах се към нея. — Ръцете ви са пълни с благословия и никаква неистина не ще излезе от устата ви. — Казах го на радчайски, макар да бе приблизителен превод на нещо, което бях чула онзи ден чрез Осем, — когато пристъпът на камериерата причини хаос и тревога в кухнята. Повиканата по спешност надзиратела ѝ беше повтаряла тези думи, докато слагаше парченца меден кекс в устата ѝ. — Откъде взе граждана Рогд експлозива?

Камериерата ме зяпна сащисана. Направо ужасена. Никоя никога не обръща внимание на слугите, освен другите слуги, особено в тази къща.

— Моля да ме извините, флотска капитана — каза тя след дълго мълчание. — Не знам какво имате предвид.

— Стига, граждана — казах аз. — Вие знаете всичко за граждана Рогд. Е, понякога не я придружавате в Долната градина, понякога ви праща по задачи, докато е заета с други неща, но въпреки това вие знаете всичко за нея, както се полага на една добра лична камериера. А и не става въпрос за спонтанно хрумване като онзи лозунг на стената: „Не чай, а кръв". — Опитала се бе да изчисти ръкавиците на Рогд, преди някоя да разбере, че по тях има боя.