Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Въобразяваш си, че като ми откажеш помощ, ще ме принудиш да размисля? – изсъска Ролф.
Но отвъд залива, между гърбестите острови в далечината, се събираше облак от тъмнина.
– Говоря сериозно, Ролф. Мога да се справя и без армадата ти. Без мисенианците. А и островът ти става опасно място за каузата ми. – Тя кимна към морето. – Ще се помоля на Мала за вас. – После потупа дръжката на Голдрин. – И един съвет от престъпна колегиалност: отсечете им главите. Само така можете да ги убиете. Освен ако не ги изгорите живи, но допускам, че повечето просто ще скочат зад борда и ще доплуват до брега, преди горящите ви стрели да нанесат каквато и да било щета.
– Какво стана с идеализма ти? С хлапачката, която открадна двеста роби от мен? Ще оставиш тукашните на сигурна смърт?
– Да – отвърна лаконично тя. – Казах ти вече, Ролф, в Ендовиер понаучих това-онова.
Той изруга.
– А какво би казал Сам?
– Сам е мъртъв – отвърна тя, – защото хора като вас с Аробин получават власт. Но управлението на Аробин приключи. – Тя се усмихна към притъмняващия хоризонт. – Струва ми се, че и твоето върви натам.
– Ти, кучка...
Роуан изръмжа и направи само крачка, преди Ролф да отстъпи уплашено.
Чуха се бързи стъпки и старшина-кормчията на пиратския лорд се появи на входа. Опря задъхано ръка на стената, стиснал с другата дръжката на меча си, която също беше с форма на морски дракон.
– Затънали сме в лайна.
Елин се заслуша, а по лицето на Роуан се изписа тревога.
– Зле ли е положението? – попита капитанът.
Мъжът избърса потта от челото си.
– Осем бойни кораба, пълни с войници, поне по стотина във всеки, а по долните нива сигурно се крият и още. Придружават ги два морски уивърна. И се движат толкова бързо, че все едно буря ги носи.
Елин стрелна поглед към Роуан.
– Колко време ни трябва да се доберем до онази лодка?
Ролф се взря в няколкото кораба на пристанището си с
мъртвешки бледо лице, във веригата Коработрошач, която още беше спусната под спокойната повърхност на морето. Фенрис, проследил погледа на капитана, отбеляза:
– Морските уивърни ще скъсат веригата ти. Евакуирай хората от острова. Качи ги на всички лодки и кораби, които имаш, и ги измъкни оттук.
Ролф се обърна бавно към Елин. Морскозелените му очи кипяха от омраза. И примирение.
– Това опит да ме изобличиш в блъфиране ли е?
Тя се заигра с края на плитката си.
– Не. Случва се в доста удобен момент, но нямам пръст.
Ролф плъзна поглед по всички им – силата, която можеше да изравни острова му със земята. И най-сетне пророни дрезгаво:
– Искам да съм адмирал. Искам целия архипелаг. Искам Илиум. И когато войната приключи, искам титлата „лорд“, която някога са носили предците ми. А как ще ми платите?
Елин впери очи в него. В стаята се спусна гробищна тишина, докато навън бушуваше същински хаос.
– Златото и съкровищата на борда на всеки потопен моратски кораб са за теб. Но оръжията и мунициите се пренасочват към фронта. Ще ти дам земи, но никакви други титли, освен лорд на Илиум и крал на архипелага. Ако имаш потомци, ще ги призная за твои наследници. Също както тези на Дориан.
Дориан кимна тържествено.
– Адарлан ще припознае теб и наследниците ти и тази територия за твоя собственост.
Ролф процеди:
– Пратете тези копелета на дъното на морето и флотата ми е ваша. Но не мога да гарантирам, че мисенианците ще се надигнат. Разпилени сме по целия свят от твърде дълго. Тук живеят само малък брой, а те няма да се присъединят към войната без подходяща... мотивация.
Той надникна към бара, сякаш очакваше да види някого зад него.
Елин обаче протегна ръка с лека усмивка.
– Остави това на мен.
Ролф пое ръката й и татуираната му кожа срещна белязаната й плът. Стисна я така, сякаш искаше да строши кокалите й, но тя му отвърна със същото. И изпрати малко огън към пръстите му.
Той изсъска от болка, отдръпвайки ръката си, а Елин се ухили.
– Добре дошъл в армията на Нейно Величество, капер Ролф. – Тя махна към отворената врата. – Тръгваме ли?
***
Елин беше умопомрачена, осъзна Дориан. Гениална, свирепа, но умопомрачена.
И навярно най-умелата, най-безсъвестна лъжкиня, която някога бе срещал.
Беше усетил призива й да се разлива като вълна по света. И огъня й да бумти до кожата му. Веднага го позна. И не се съмняваше нито за миг, че го е изпратила право до Предела, за да разберат тъмните сили, които го обитаваха, че на земята е останал един-единствен притежател на такъв огън, и да го проследят дотук.