Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Прекъснаха разговора, за да се заситят. Накрая Каран доволно облиза пръстите си.
— Лиан, в историята, която разказа в състезанието с Рулке в Каркарон… Сетих се за онази млада жена Наси, която разгадала как хитрува Шутдар, за да направи на глупак магьосника Бандияр.
— Е, и?
— Това наистина ли се е случило? Той се засегна.
— Нали вече разнищихме поводите ти за недоволство. Достатъчно близо е до истината.
— Питам те съвсем сериозно. А вярно ли е, че Наси избягала с Шутдар и по-късно достигнала големи висоти в магията и лечителството?
— Да, но не разбирам накъде биеш. — Изведнъж той се оживи. — Тя сложила началото на велик род.
— Род? А школа не е ли имала?
— Разбира се, мнозина идвали да се учат от нея и след нейната смърт била основана школа. Как не се сетих по-рано! Наси е знаела за ума и делата на Шутдар повече от всеки друг. А и той е използвал флейтата пред очите й…
— Мъртва е от три хилядолетия — поклати глава Мейгрейт.
— Дори повече, но може да е описала всичко в родовите си Предания. За съжаление школата е чак в Салудит. Дотам се пътува месеци.
— Аз мога да ви отведа — престраши се Мейгрейт. — Ще отворя портал.
Тя бръкна в джоба си.
— Не тук! — избълва Лиан.
Погледът й му показа недвусмислено, че се държи като слабоумен. Тя извади кърпичка и попи потта от челото си.
— Сгорещих се.
— И от виното, и от подправките — закима Каран. — Приключихме ли тук?
Изведнъж ги обхвана нетърпение да си тръгнат от закусвалнята. Каран повика младата жена, която ги обслужваше. Мейгрейт плати сметката — само няколко медни монети, и внезапно забеляза, че съдържателят с косматия нос се е вторачил в ръката й като гладен скийт. Щом тя отброи парите, той излезе заедно с жената.
— Защо ли му трябваше да вдига толкова шум отначало — за няколко медни грайнта ли?
— Винаги се държи така — увери я Лиан. — Побъркал се през войната. Трагична случка. Уви, не е единствен. Бил богат, но доброволно се записал в армията за войната срещу Игър. Ранили го още в първия час на битката. Говори се, че два-три дни лежал под купчина трупове. Когато се прибрал в града, съпругата и децата му били мъртви, а къщата — опожарена до основи. Загубил всичко на този свят.
Мейгрейт се умълча. Спомни си нещастния младеж, който приюти нея и Фейеламор след Големия събор. По гръбнака й плъзна такава студенина, че мигом забрави как се е стоплила от виното.
31. Салудит
Лиан ги водеше по тъмна уличка, където вонята на помия и отпадъци беше дори по-силна от обичайното за града.
— Накъде се залута пак? — скара му се Каран.
— Оттук е по-пряко!
Той си свирукаше фалшиво и се клатушкаше като яхта в буря. Каран напрягаше очи да различи нещо в мрака.
— Имам лошо предчувствие за тази дупка. Тук не е безопасно дори посред бял ден. Я да се върнем.
Лиан се блъсна в безразборно струпани кутии и ги събори. Пръсна се натрошено стъкло.
— Съжалявам, съжалявам…
— Лиан, ти препи! — сопна му се Каран, опряла ръце в хълбоците си. — Да се махаме оттук!
Преди да измине и десет крачки, Лиан избълбука името й и пак се свлече. Стори й се, че това е звук от прерязано гърло. По навик посегна към ножа си, но след като го подари на телтите, забрави да намери нов.
Изведнъж бяло сияние, по-ярко от слънцето, огря уличката от край до край. Мейгрейт държеше в изпънатата си ръка светлик и се видя, че четирима са тръгнали към Каран. Лиан беше проснат по гръб в мръсотията.
— Каран, не мърдай оттам!
От този вик косата на Каран се изправи.
Мейгрейт замахна, светликът описа дъга във въздуха и падна в краката на първите двама нападатели. Пръсна се в изблик на светлина и шум и ги залепи за стената. Не помръднаха. Втората двойка побягна, дългите им крака се движеха сковано като ножици. „Гашади! — проумя Каран. — Дошли са да ме хванат!“ Мейгрейт се поуспокои и протегна ръка към тях. Този път нямаше проблясъци и гърмежи, но те изведнъж загубиха опора. Единият остана да лежи неподвижно, другият все разперваше ръце и крака и ги присвиваше към тялото си.
Мейгрейт измъкна второ малко кълбо от джоба си, запрати го към тях и то избухна. Притича обратно към Каран, която бе коленичила до Лиан и държеше главата му в скута си.
— Помислих, че са го убили…
— Извинявай, не бях на себе си преди малко — смънка Мейгрейт. Каран се огледа.