Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Започнаха да обсъждат още подробности, например какви дрешки да купят на куклата и дали да сложат на главата й бебешка шапчица, или не. Умника смяташе, че под сенника и покривалото за дъжд количката трябва да изглежда съвсем като истинска и хората да помислят, че в нея заедно с малката Малин има истинско бебе. Но разговорът не беше толкова интересен, когато я нямаше Кристина, и не след дълго затихна.
Най-сетне чуха приближаващи стъпки и с голямо облекчение посрещнаха Греблото, който се връщаше заедно с Кристина. По устата й се виждаше шоколад, но въпреки това не се беше отказала от темата за куклата.
– За бога, какво ще си помислят престъпниците според вас, когато видят детската количка с пластмасовото бебе кукла в нея? – възкликна тя и вдигна ръце над главата си.
– Ще си помислят, че обръщаме внимание и на най-дребния детайл и сме искали да направим така, че всичко да изглежда възможно най-реалистично – отговори Умника.
– Освен това внучката ти ще може да си играе с куклата – добави Марта.
Това накара Кристина да се успокои. За да я умилостивят съвсем, те я оставиха да избере каквито възглавници и бебешки одеяла поиска и в крайна сметка всички бяха доволни. Бяха избрали добра двойна количка с наметало за дъжд и предостатъчно място за картини, пелени, възглавници и одеяла. Изпиха по едно преди лягане и се прибраха по стаите си.
Мислите на Марта бяха прекъснати от шума на автомобилен двигател, който се приближаваше по улицата. Скоро бялата кола на компанията за доставки се появи на върха на хълма и намали скорост недалеч от старческия дом „Диамант“.
– Ето ги! – каза доволно Марта.
Колата спря до бордюра точно пред тях. Шофьорът отвори прозореца и попита:
– Това ли е старчески дом „Диамант“?
– Точно така – отговори Марта.
– Добре тогава – каза младежът, отвори вратата и слезе.
Попита за Мая Странд, Марта кимна и се подписа на дигиталното устройство, което шофьорът носеше със себе си. Почеркът й не беше толкова красив, колкото едно време, а освен това не беше свикнала да се подписва с псевдонима си – Мая Странд. В крайна сметка успя да остави някаква драсканица като онези, с които се подписват влиятелните хора и лекарите.
Ана-Грета преброи кашоните и провери документите за доставка. След това шофьорът беше така добър да занесе всичко до асансьора. Трябваше да направи няколко курса с товарната си количка, но в крайна сметка успяха да вкарат кашоните в стаите си, без никой да ги забележи. Току-що бяха свършили с това, когато Марта забеляза още една кола за доставки през прозореца и бързо излезе обратно на улицата. Шофьорът изглеждаше изненадан, когато тя му обясни, че количката е за децата й. Мина малко време, преди Марта да се усети, че като се има предвид възрастта й, трябваше да каже „внуци“. Но всичко мина добре и когато отново се качи в стаята си, тя извади чаши и бутилка шампанско.
– Добре тогава, приятели мои. Наздраве! За картините и за изкуството!
– За импресионистите! – добави Ана-Грета.
Всички се провикнаха възторжено, когато тя извади някакви продълговати отворени сандвичи, които беше поръчала от интернет. Марта заключи вратата и след като изядоха сандвичите и изпиха шампанското си, те напълниха няколко пелени с банкноти от петстотин крони. Ана-Грета беше в блестящо разположение на духа, защото поръчката по интернет беше преминала без никакви затруднения. Обзета от въодушевление, тя обяви, че още на следващия ден ще се обади в своята банка, за да обясни от какво са се получили усложненията с компютрите предишния път. Но останалите я посъветваха да не го прави, защото бяха на мнение, че е най-добре да не се издават ненужно. Трябваше просто да каже на банката да възстанови сметките й до състоянието отпреди несполучливите прехвърляния, при които тя или някакъв вирус беше изтрил всичко.
– Ами ако ме попитат за големите суми, които исках да изтегля? – попита Ана-Грета.
– Просто им кажи, че след като са се вдигнали лихвите по депозитите, си променила решението си.
Денят като цяло премина много добре, а когато след вечеря се появи и Гунар, радостта на Ана-Грета нямаше граници. Тя изчезна в стаята си заедно с него и макар че вече беше късно, съвсем скоро оттам се разнесе мелодията на „Детска вяра“. Когато Лап-Лиза стигна до онова място, в което пееше „Детска вяра, ти си мост към Рая“, двамата запяха с нея, както обикновено, но след това плочата започна да прескача на „мост към Рая, мост към Рая“. Това се повтаряше дълго време, докато най-сетне не се чу стържене и иглата на грамофона продължи нататък по плочата. След това настъпи пълна тишина и останалите се спогледаха с надежда. Може би Гунар съвсем нарочно беше ритнал грамофона, за да спре да свири? Но след това плочата започна отначало, а този път в „Детска вяра“ имаше не едно, а цели две места, на които прескачаше. В този момент всички си пожелаха лека нощ, благодариха си за чудесния ден и се прибраха в стаите си.