Гилдията на магьосниците

Сония се напрегна.

– Каква алтернатива?

Магьосникът сви устни.

– Няма да е лесно. Ротан обясни ли ти вече за наставничеството?

Момичето поклати глава.

Мъжът я погледна изумено.

– Та той нищо не ти е казал! Чуй ме. – Той се наведе напред и облегна лакти върху коленете си. – Наставничеството позволява на магьосниците да контролират обучението на учениците. Ротан поиска наставничество над теб веднага след Прочистването. Щом научих за това, аз реших да подам насрещен иск. Това принуждава Гилдията да проведе Изслушване – среща, на която да се реши кой от нас да бъде твой наставник. Ти ще ми помогнеш да спечеля, а след това...

– Защо ще провеждат изслушване, щом не искам да се присъединявам към Гилдията? – прекъсна го Сония.

Той вдигна ръце в успокояващ жест.

– Чуй ме, Сония. – Магьосникът въздъхна дълбоко и продължи:

– Ако откажеш да се присъединиш към Гилдията, силата ти ще бъде блокирана и ще те върнат в копторите. Но ако приемеш да останеш и аз спечеля наставничеството над теб, мога да ти помогна.

Сония се намръщи.

– Как?

Той се усмихна.

– Един ден ти просто ще изчезнеш. Ако искаш, можеш да се върнеш в копторите. Ще те науча как да направиш магията си неуловима – и силата ти няма да бъде блокирана. В началото ще тръгнат да те търсят, но ако проявиш достатъчно хитрост, няма да те намерят.

Момичето не сваляше от него недоверчивия си поглед.

– Но така ще нарушиш законите на Гилдията.

Той кимна леко.

– Знам. – По лицето му се смениха различни емоции. Той стана и се приближи до прозореца. – Не ми харесва, когато хората са принуждавани да бъдат такива, каквито не искат – каза й той. – Погледни. – Той се обърна, отиде до нея и протегна ръката си. Дланта му беше покрита с мазоли и белези. – Фехтовка. Аз съм воин, както правилно забеляза. Най-близкото до онова, което наистина исках да стана. Когато бях малък, тренирах всеки ден. Мечтаех да се уча от най-великите учители. – Той въздъхна и поклати глава. – След това откриха магическия ми потенциал. Не е много голям, но родителите ми искаха в семейството да има магьосник. Щял съм да донеса голям престиж на Дома, казаха ми те. Затова бях принуден да се присъединя към Гилдията. Бях твърде млад, за да откажа, твърде разкъсван от съмнения, за да разбера, че магията не е моето призвание. Силата ми не е особено голяма и макар да се научих да я използвам, това не ми доставя особено удоволствие. Продължавах да се занимавам с фехтовка, без да обръщам внимание на това, че повечето магьосници гледат с презрение на честната битка лице в лице. Не можах да се доближа повече до мечтата си.