Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Но не и тази вечер. Сония беше твърде възбудена от срещата, за да се държи спокойно, когато се върне Ротан. Тя стана от стола, влезе в спалнята си и затвори вратата.
Глава 23
Приятелят на Ротан
Днес нямаше часове.
Ротан вдигна поглед от книгата, която четеше. Сония се беше облегнала на перваза на прозореца и от дъха й на стъклото се беше образувало малко изпотено петънце.
– Така е – отвърна той. – Днес е волник. През последния ден от седмицата няма часове.
– А какво правите тогава?
Той повдигна рамене.
– Зависи от магьосника. Някои ходят на гонките, занимават се с любимия си спорт или посвещават деня на хобито си. Някои посещават роднините си.
– А учениците?
– Същото. Макар че по-големите обикновено прекарват деня в учене.
– Но въпреки това трябва да чистят пътеките.
Погледът й следеше нещо, което се случваше навън. Ротан се досети какво и се засмя.
– Почистването на пътеките е едно от множеството задължения, които получават през първата година от обучението си. След това изпълняват подобна работа само като наказание.
Сония повдигна вежди:
– Като наказание?
– За детински номера или за проява на неуважение към по-старшите – обясни той. – Малко са големи, за да бъдат пошляпвани.
Ъгълчето на устата й леко се изви нагоре и тя отново се обърна към прозореца.
– Ето защо изглеждат толкова сърдити.
Забелязвайки, че пръстите й потропват ритмично по рамката на прозореца, Ротан въздъхна. За два дни тя бе научила много, усвоявайки Контрола по-бързо от всеки ученик, с който се беше занимавал досега. Но днес нещо непрекъснато й пречеше да се съсредоточи. Макар да го прикриваше добре, което показваше, че менталната й дисциплина значително се е подобрила, беше ясно, че нещо я притеснява.
Първоначално той обвини себе си за това. Не я беше предупредил за посещението на Денил, защото смяташе, че очакваната среща с непознат ще я разсее от уроците й. Тя усети, че той крие нещо от нея и подозрителността й се завърна.
Осъзнавайки грешката си, той й каза за посещението.
– Чудех се кога ще срещна и други от вас – беше казала тя.
– Ако не искаш гости тази вечер, мога да му кажа да дойде друг път – предложи й той.
Тя беше поклатила глава.
– Не, искам да се срещна с приятеля ти.
Изненадан и доволен от реакцията й, той се беше опитал да поднови уроците. Тя все още имаше проблеми с концентрацията и той усети как раздразнението и нетърпението й нарастват. Всеки път, когато прекъсваха за почивка, тя отиваше до прозореца и гледаше навън.
Той отново я погледна и си помисли, че момичето е било затворено твърде дълго време. Лесно му беше да забрави, че неговото жилище е затвор за нея. Сигурно се е изморила от еднообразната обстановка и й е станало скучно.
Което означаваше, че моментът е подходящ да я запознае с Денил, реши той. Високият магьосник смущаваше онези, които го виждаха за пръв път, но приятелското му държание бързо предразполагаше хората. Ротан се надяваше, че Сония ще свикне с компанията му преди да се появи Лорлън.
А след това? Наблюдавайки барабанящите по перваза пръсти, той се усмихна. След това щеше да я изведе навън и да й покаже Гилдията.
Мислите му бяха прекъснати от почукване по вратата. Ротан стана от стола и отвори. Отвън стоеше Денил, който изглеждаше леко напрегнат.
– Подранил си – отбеляза Ротан.
Очите на Денил проблеснаха.
– Дали да не се върна по-късно?
Ротан поклати глава.
– Не, влизай.
Когато се обърна, за да пропусне Денил в стаята, Ротан погледна Сония. Тя огледа преценяващо магьосника.
– Денил, това е Сония – каза той.
– За мен е чест – отвърна Денил и леко наведе глава.
Сония му кимна.
– И за мен. – Очите й леко се присвиха и устните й се разтегнаха в усмивка. – Мисля, че вече сме се срещали. – Тя погледна надолу. – Как е кракът ти?
Денил примигна и леко се усмихна.
– По-добре, благодаря.
Ротан покри устата си с ръка, опитвайки се да потисне смеха си. Преструвайки се, че кашля, той махна с ръка към столовете.
– Сядайте. Ще приготвя суми.
Сония се отдалечи от прозореца и седна в креслото срещу Денил. Двамата се изгледаха предпазливо. Ротан се приближи до помощната масичка и постави на подноса съдинките, необходими за приготвянето на суми.
– Как вървят уроците? – попита Денил.
– Мисля, че добре. А при теб?
– При мен ли?