Гилдията на магьосниците

– Бледи. Замазани. Но в някои случай още могат да се видят.

– Може ли... може ли да видя една?

Денил се усмихна.

– Разбира се. Ще ти донеса някой път.

Очите на Сония проблеснаха. Ако Денил проведе експеримента си тук, помисли си Ротан, тя можеше да види със собствените си очи как става. Той се огледа и си представи как пренася тук пресата и купчините шишенца от гостната на Денил...

– Сигурен съм, че Денил няма да има нищо против да направим една малка разходка до дома му – каза той.

Очите на Денил направо изскочиха от орбитите си.

– Сега ли?

Ротан отвори уста, за да успокои приятеля си, но се поколеба. Сония го гледаше нетърпеливо. Той се обърна към Денил.

Явно младият магьосник въобще не я плашеше. От тях двамата точно тя, изглежда, се притесняваше по-малко от присъствието на други хора. Покоите на Денил се намираха на долния етаж, така че нямаше да им се наложи да вървят много.

– А защо не? – рече най-накрая Ротан.

– Смяташ ли, че това е разумно? – попита Денил.

Сония го стрелна с поглед. Без да обръща внимание на въпроса му, Ротан се обърна към момичето.

– Какво ще кажеш? Искаш ли да се разходим?

– Да – отвърна тя и погледна Денил. – Стига да нямаш нищо против.

– Нямам. – Денил се обърна към Ротан. – Просто... стаята ми е малко разхвърляна.

– Малко? – Ротан вдигна чашата си и допи остатъка от сумито.

– Нямаш ли си прислужник? – попита Сония.

– Имам – отвърна Денил. – Но съм го предупредил да не пипа нищо по експериментите ми.

Ротан се усмихна.

– Защо не слезеш първо ти, за да ни направиш малко място, където да седнем.

Денил се надигна с въздишка.

– Много добре.

Ротан изпроводи приятеля си до вратата и излезе с него в коридора. Изведнъж Денил се обърна и го погледна в очите.

– Да не си полудял? Ами ако някой ви види? – прошепна Денил. – Ако Фергън разбере, че я извеждаш от стаята, веднага ще каже, че няма причина да не го допускаш при нея.

– Тогава ще му разреша да я посети – сви рамене Ротан. – Единствената причина да я държа изолирана, беше за да попреча на който и да е непознат магьосник да я изплаши. Но щом в твое присъствие е спокойна и уверена, не мисля, че Фергън ще я притесни особено.

– Благодаря – рече сухо Денил.

– Защото ти изглеждаш по*стряскащо от него – обясни Ротан.

– Така ли?

– Той е много по-очарователен – добави Ротан и се усмихна. После махна с ръка към стълбите. – Отивай. Слез долу. Когато си готов – и коридорът е чист – прати ми съобщение. Просто недей да подреждаш твърде дълго, защото тогава и двамата ще решим, че криеш нещо.

Приятелят му бързо се отдалечи, а Ротан се върна в стаята. Сония беше застанала до стола си, а лицето й беше леко зачервено. Тя отново седна, а той започна да разчиства масата.

– Като че ли той не обича много гостите – рече замислено момичето.

– Обича – увери я Ротан. – Просто не обича изненадите.

Той взе подноса, отнесе го на помощната масичка, извади лист хартия от чекмеджето и написа кратка бележка до Тания, в която обясняваше на прислужничката къде са отишли. Когато приключи, той чу Денил да го вика по име.