Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Никой в кралството на свеите и готите няма да вземе това на сериозно — отговори спокойно Арн. — Един такъв крал, зависим от чужбина, никога не би могъл да стъпи в предполагаемото му кралство.
— А ако дойде начело на една датска армия? — не отстъпи Кнут.
— Този, който го победи, ще спечели, както винаги, войната — отговори Арн. — Ще бъде същото, ако датчаните решат да ни анексират още от сега. Това няма нищо общо с краля, който ще изберем.
— Мислиш ли, че са способни на това, смяташ ли, че могат да ни победят? — попита Кнут, почти разплакал.
— Без никакво съмнение — отговори Арн. — Ако сме толкова глупави, че да предизвикаме датската армия на бойното поле, то тя лесно ще вземе победата. Ако бях главнокомандващ, щях да те посъветвам, както съм се заклел да го правя според възможностите си, да избягваш битка с тях на голо равно поле.
— Но тогава ще бъдем опозорени, че не сме воювали за честта и свободата си.
— Не, по никакъв начин — каза Арн. — Има известно разстояние от провинция Йоланд до Нес и още по-голямо до Източен Арос, в страната на свеите. Ако датската армия проникне в нашите земи, тя ще търси бърза и решителна победа, възползвайки се от хубавото време и от лесните начини за снабдяване. Представи си, че й попречим. Ти би го направил и затова датчаните ще очакват ние да свикаме целия резерв и всеки мъж в тази страна да нахлузи шлема и безстрашно да се хвърли срещу врага с брадва в ръка, за да бъде премазан от датската конница и да загине, геройски, разбира се, но все пак да загине. Ами ако предприемем друга тактика?
— Ще бъдем опозорени, а никой не следва един опозорен крал — отговори разгорещено Кнут, удряйки с юмрук по масата.
— Никой не следва един мъртъв крал — поправи го хладно Арн. — Ако не дадем на датчаните голямата битки, която те очакват, те няма да спечелят. Ще изгорят един град. Ще ограбят ферми и села и ще ни нанесат значителни загуби. Но накрая ще дойде зимата. Когато провизиите им се изчерпят, ние ще ги атакуваме едни подир други и ще отрежем връзките им с Дания. Щом настъпи пролетта, ти ще бъдеш големият победител. Ти ще бъдеш на върха на славата си.
— Имаш настина странни идеи относно войната — отбеляза кралят.
— Грешиш — отговори Арн с почти безочлива усмивка. — Аз мисля като хиляди други. В Светите земи бяхме не повече от хиляда срещу много по-многочислена вражеска армия, каквато датчаните биха вдигнали срещу нас. А пък тамплиерите спечелиха множество големи победи за половин век.
— Обаче накрая загубихте! — възкликна Кнут.
— Вярно — отговори Арн. — Загубихме, когато един луд крал реши да хвърли всичките ни сили само в една-единствена битка срещу много по-силен враг. Ако бяхме продължили да се бием както обикновено, Светите земи и днес щяха да са наши.
— Как се казва този крал?
— Ги дьо Лузинян. А онзи, който му даваше съвети, се наричаше Жерар дьо Ридфор. Вечен позор на имената им!
За Яков и Марк Вахтиян пътуването до Скара се оказа едно от най-странните, които бяха предприемали досега, въпреки че този край не им беше съвсем непознат. Арн искаше да ги изпрати там сами, само с няколко крепостни за водачи. Те обаче отхвърлиха с ужас и отвращение това предложение, аргументирайки се с това, че няма да могат да правят покупки на език, който не знаят. А в действителност ги беше повече страх от тъмните нощи по реката. Бяха убедени, че тази северна страна е населена с демони, а живите същества, с които се бяха срещали, трудно се различаваха от животните, но това изобщо не им действаше успокоително. Отначало Арн отказваше да напусне строителната площадка, но после склони пред аргументите им. Съгласи се да ги придружи заедно със съпругата си, която също трябваше да направи някои покупки. Братята вяло подсказаха, че не е много предвидливо да носят необходимото количество злато и сребро за дългия списък от придобивки без охрана от въоръжени конници. Арн високо се беше изсмял и, покланяйки им се с преднамерено дълбок рицарски поклон, ги успокои, че ще имат цял тамплиер на свое разположение. За това пътуване той облече бойните си доспехи и освен меча и бойната брадва, които носеше винаги, взе лъка си и стрели.
След като качиха в лодката волската кола, двата коня и провизиите за из път, Арн се сети, че ще трябва някой, който да води колата, когато им се наложи да продължат по суша. Накара да повикат две момчета, които, много въодушевени, се качиха на борда, когато вече лодката се отделяше от брега.
За това пътуване наеха лодка с осем гребци с лукав вид и миришещи лошо. Братята Вахтиян смятаха, че не трябва изобщо да цениш живота си, за да прекосиш тази пустош със златото и среброто у себе си, с което тези мъже бяха напълно наясно. Бързо обаче промениха мнението си, като видяха как смирено и почти уплашено тези недодялани хора гледаха Арн. Поеха по посока на Аскеберя, както когато се отива в Арнес, след това навлязоха в езерото Остансьо. Вместо да продължат на северозапад, плаваха няколко часа на юг по една друга река, докато стигнаха до едно място, където им се наложи да разтоварят всичко и да продължат на кон.