Часовникът на Пандора

— Нямаме друг избор — сви рамене Холанд. — Пък и нали се надяваме, че не пренасяме никакъв вирус? Ако всичко мине по план, ще си тръгнем оттук много преди да се усъмнят в нас.

— Дай боже да си прав. А после къде ще отидем?

— Мисля, че вече намерих добро решение. Ще ти кажа след малко.

В отговор на звъненето от наземния екипаж при носа на самолета Холанд превключи на канала за вътрешна връзка и натисна бутона за предаване.

— Командирът на полета. Слушам.

— Капитан, капитан! — продъни ухото му възбуден мъжки глас със силен испански акцент. — Няма двигател на номер четири! Липсва двигател, comprende?

— Да, да, comprende — отвърна Холанд. — Не се безпокойте. Само заредете самолета, но без да пълните третия резервоар.

— Но, капитан… вие няма двигател! А без двигател не можете лети, si?

— Повярвайте ми, сеньор, всичко е наред. Сега ще закараме самолета в ремонтната база.

— Да, но… — обърка се испанецът. — Нали чартърен полет? Как без двигател?

— Подготвяме се за чартърен полет. Знаем, че единият двигател се откъсна, затова караме самолета празен.

Последва мълчание.

— Сеньор — опита отново Холанд, — разбрахте ли за третия резервоар?

— Да, да, не пълним трети резервоар. Значи няма пътници на борд?

— Няма.

Човекът замълча — явно обмисляше ситуацията. Чуваше се как разговаря с някой на площадката.

— А къде отива за ремонт? — попита най-накрая.

— В Мадрид! — Холанд вече губеше търпение. — Ще ремонтираме самолета в „Иберия“.

— А, добре, добре, капитан — успокои се мъжът, като чу името на испанската национална авиокомпания.

След пет минути нивото на горивото в резервоарите почна да се покачва.