Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Артилерийските ядрени заряди, от друга страна, бяха елементарни уреди, които се нуждаеха единствено от груба сила, за да се задействат. Вземете две парчета обогатен уран-235 с определена маса. Сблъскайте ги едно в друго, много силно. От сблъсъка се достига над критична маса и възниква ядрена експлозия. Първият взрив от този вид бе ядрената бомба, пусната над Хирошима; дължината й бе почти колкото дулото на пушка, а урановата сачма се изстрелва от единия край в по-голямо парче на другия край.

Бомбата на Юен бе по-малка и по-фина, но принципът си оставаше същият. Чейс предположи, че сачмата се намира в основата – експлозивът под нея щеше да я изстреля през прътите като куршум и да я забие право в урановата цел в стоманената капсула. Просто, грубо… но ефективно.

И смъртоносно. Ако хвалбите на Юен бяха верни, то бомбата бе петнайсет килотона – малко по-мощна от тази в Хирошима – и бе достатъчна да изравни всеки град и да причини огнена буря, която да порази сградите на мили от епицентъра, да не говорим за радиоактивния прах, която ще се разнесе след взрива.

Чейс се обърна отново към София.

— Какво възнамеряваше да правиш с бомбата, София?

Тя присви очи.

— В химическото чистене ми съсипаха една пола на „Прада”, исках просто да изразя недоволството си.

Той се приближи до нея и почти заби дулото на пистолета си в челото й.

— Кажи ми!

— Няма да ми направиш нищо – тихо каза тя. Чейс стоеше пред нея с каменно изражение на лицето. Пистолетът не помръдваше. В очите й се промъкна несигурност. – Еди...

— Всичко свърши, София — каза Чейс. – Дай ми телефона си. Сега ще се свържа с властите, после...

Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по пода към другия край на залата. Само след секунда от терминала се разнесе изстрелът от свръхзвукова пушка.

Чейс се хвана за ръката и се огледа за стрелеца. Не се забелязваше никой, само язовирът се простираше докъдето чу видят очите. Той се хвърли на пода и се претърколи встрани, за да заблуди стрелеца, опитвайки се да достигне, падналия пистолет.

Но още преди да го грабне осъзна, че няма смисъл. Точно в средата му, малко над спусъка, бе пробита дупка, прекъсвайки връзката му с чукчето, което превръщаше оръжието в абсолютно непотребна вещ.

Този, който беше успял да простреля оръжието в ръката му или имаше невероятен късмет, или бе свръхестествено точен стрелец.

Чейс промени тактиката си. Той нямаше друго оръжие – а в станцията имаше само едно нещо, което можеше да го защити от високоскоростен куршум.

Той скочи назад, към мястото, от което бе дошъл и се озова зад коленичилата София. Дясната му ръка бе изтръпнала от удара в пистолета, затова Чейс я хвана за гърлото с лявата.