От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Си Ен Ен доведе Мериън Сайед, с която се бях запознала по време на беседите ни през ноември и чиито деца бяха отвлечени в Ирак. Тъй като заплахата от военни действия в района не бе намаляла, репортерите искаха да чуят моя съвет към Мериън.Тя бе толкова съсипана от изчезва-

249

нето на децата си, че за нея животът в Америка бе изгубил смисъл. Въпреки че нямаше да бъде лесно и не съществуваха никакви гаранции, че някога ще успее да се измъкне от Ирак, знаех, че ако съм на нейно, място, няма да имам друг избор, освен да отида при детето си, за да бъда до него. Дори и сред вълнението от наближаващия празничен миг не преставах да мисля за хилядите самотни родители по света и хилядите отвлечени деца, станали жертва на собствените си бащи или майки. Според сигналите, които получава Държавният департамент, само в САЩ има осем случая седмично, или четиристотин за една година.

Рекламната кампания бе в разгара си. В цялата тази бъркотия се опитвах да сложа в ред къщата си, след като бях направила основен ремонт. Изненадах се, когато синовете ми казаха, че не желаят да присъстват на премиерата. Бях сигурна, че ще дойдат, и ми се искаше да бъдат до мен и Махтоб, защото бяхме едно семейство. Когато ги попитах какви са плановете им за вечерта, двамата се запънаха и аз усетих в какво неудобно положение се намират. Не бяха успели да преживеят травмата от случилото се така, както се справи Махтоб. Те бяха предпочели да избягват този болезнен въпрос, вместо открито да споделят чувствата си някога аз самата постъпвах по същия начин, когато имах неприятности от емоционален характер. Не бяха чели „Не без дъщеря ми" и никога не бяха проявявали желание да им разкажа за преживяванията си в Иран.

Мамо, ти просто не разбираш казваше ми просълзен Джон. Когато те нямаше, вечер лежах в леглото и не можех да заспя, защото не знаех жива ли си, или не.

Сега вече плачехме и тримата. Джо добави:

Не знаехме дали ще се върнеш някога при нас.

Никога не съм се съмнявала, че Джо и Джон са страдали повече от мен и Махтоб и че неизвестността е много по-страшна. Докато бяхме в Иран, най-тежко преживях дните, през които ми взеха Махтоб. Болката от неизвестността бе по-силна, отколкото синините след побоищата, които ми нанасяше Муди.

В крайна сметка и Джо, и Джон присъстваха на премиерата.

За случая пристигнаха наши приятели от Тексас, Ню Йорк, Калифорния и Западна Вирджиния. Най-после ми се удаде възможност да споделя чувствата си с онези, които ми помогнаха и ме подкрепиха след завръщането ни от Иран.

250

Най-щастливият миг за Махтоб настъпи, когато от Калифорния пристигнаха Шийла и нейните родители. Шийла е истинска чаровница тя е забавна и пред камерата, и извън нея. Вечерта преди премиерата няколко от гостите дойдоха у дома на вечеря, на която.поднесох персийски ястия. Майкъл вдигна вълнуващ и многозначителен тост за Махтоб, Шийла и мен, като ни нарече трите смели жени в тази история. След като всички се разположиха удобно и започнаха да се хранят, Шийла седнала по турски край софрата, постлана на пода почука с вилица по една стъклена чаша, за да привлече вниманието ни. Тя вдигна мил тост, който развълнува всички. Погледнах баща й от очите му се стичаха сълзи.