Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Къде отиваме, началник? Орора не е натам.
- Не се безпокой, малката. Искам само да ти покажа нещо хубаво. Не те е страх, нали? Искам да ти покажа гората, там е хубаво. Ще видиш едно хубаво местенце. Всички харесват хубавите местенца.
Нола не каза нищо повече. Прат продължи да кара до Сайд Крийк, тръгна по един горски път и спря под дърветата. Разкопча колана, отвори копчелъка си и като хвана Нола за тила, й заповяда да направи онова, което му бе направила в кабинета му.
*
15 август 1975 г.
В осем часа сутринта Луиза Келерган влезе в стаята на дъщеря си. Нола я чакаше, седнала на леглото по бельо. Денят бе настъпил. Знаеше го. Луиза нежно се усмихна на дъщеря си.
- Знаеш защо правя това, Нола.
- Да, мамо.
- За твое добро е. За да отидеш в Рая. Искаш да си ангел, нали?
- Не знам дали искам да съм ангел, мамо.
- Хайде сега, не говори глупости. Ела, миличка.
Нола стана и послушно последва майка си в банята. Големият леген беше готов, поставен на земята и пълен с вода. Нола погледна майка си - беше хубава жена с великолепни руси къдрави коси. Всички казваха, че двете много си приличат.
- Обичам те, мамо - рече Нола.
- И аз те обичам, миличка.
Съжалявам, че съм лошо момиче.
- Не си лошо момиче.
Нола коленичи до легена. Майка й хвана главата й и я потопи във водата, като я държеше за косите. Преброи до двайсет, бавно и строго, после извади от ледената вода главата на Нола, която нададе панически вик. „Хайде, дъще, това е за изкуплението ти - каза Луиза. -Още, още.“ Отново потопи главата й в ледената вода.
Затворен в гаража, преподобният слушаше музика.
Ужаси се от това, което чу.
- Майка ти те дави? - попита Хари, напълно разстроен.
Беше по пладне. Нола току-що бе дошла в Гуз Коув. Бе плакала цяла сутрин и въпреки усилията си да изсуши зачервените си очи, когато пристигна в къщата, Хари веднага забеляза, че нещо не е наред.
- Потапя ми главата в един голям леген - обясни Нола. - Водата е ледена! Всеки път имам чувството, че умирам. Не издържам повече, Хари. Помогнете ми...
Тя се притисна до него. Той предложи да слязат на плажа. Плажът винаги я развеселяваше. Взе алуминиевата кутия Спомен от Рокланд, Мейн и отидоха да дадат трохи хляб на чайките покрай скалите, после седнаха на пясъка и се загледаха в хоризонта.
- Искам да се махна от тук, Хари! извика Нола. - Искам да ме отведете далече от тук!
- Да заминем?
- Вие и аз, надалече. Казахте, че някой ден ще заминем. Искам да отида далече от света. Не желаете ли да сте далече от света заедно с мен? Да заминем, умолявам ви. Да тръгнем още в края на този ужасен месец. Да речем, на трийсети, дотогава имаме точно петнайсет дни да се приготвим.
- На трийсети? Искаш на трийсети август двамата да напуснем града? Но това е лудост!
- Лудост? Лудост е да живеем в този жалък град, Хари! Лудост е да се обичаме, както се обичаме, и да нямаме право на това! Лудост е да трябва да се крием, сякаш сме диви животни! Не издържам повече, Хари! Аз ще замина. През нощта на трийсети август ще напусна този град. Не мога повече да живея тук. Елате с мен, умолявам ви. Не ме оставяйте сама.
- А ако ни арестуват?
- Кой ще ни арестува? След два часа ще сме в Канада. И с какъв мотив ще ни арестуват? Да заминеш, не е престъпление. Да заминеш, означава да си свободен, а кой може да ни попречи да бъдем свободни? Свободата е в основата на Америка! Написано е в Конституцията ни. Заминавам, Хари, решено е - след петнайсет дни заминавам. През нощта на трийсети август напускам този гаден град. Идвате ли с мен?
Той отвърна, без да размисли:
- Да! Разбира се! Не мога да си представя да живея без теб. На трийсети август ще заминем заедно.
- О, Хари, любими, толкова съм щастлива! А книгата ви?
- Книгата ми е почти завършена.
- Почти завършена? Страхотно! Толкова бързо я написахте!
- Книгата е вече без значение. Ако избягам с теб, мисля, че няма да мога да бъда писател. Но какво от това! Най-важното е да сме щастливи.
-Разбира се, че винаги ще бъдете писател! Ще изпратим ръкописа в Ню Йорк по пощата! Обожавам новия ви роман! Той е вероятно най-хубавият роман, който ми е било писано да прочета. Ще станете много велик писател. Вярвам във вас! Значи, на трийсети? След петнайсет дни. След петнайсет дни ще избягаме заедно! За два часа ще сме в Канада. Ще бъдем толкова щастливи, ще видите. Любовта, Хари, любовта е единственото нещо, което може да направи живота наистина прекрасен. Нищо друго не ни трябва.
*
18 август 1975 г.
Седнал зад волана на патрулната кола, той я гледаше през френския прозорец на „Кларкс“. Почти не си бяха говорили след бала. Тя се държеше на разстояние, което го натъжаваше. От известно време изглеждаше особено нещастна. Той се питаше дали това има нещо общо с неговото поведение, после си спомни, че веднъж я бе заварил да плаче под навеса на къщата й и му беше казала, че някакъв мъж я е наранил. Какво значеше „наранил“? Неприятности ли имаше? Или нещо по-лошо - да не би някой да я биеше? Кой? Какво ставаше? Реши да събере кураж и да поговори с нея. Както правеше обикновено, изчака заведението да се поизпразни. Когато накрая се осмели да влезе, Джени раздигаше една от масите.