Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Дръпнах ципа на раницата и я метнах на рамо, забързах към „Теглилки и мерки“. Стараех се да излъчвам и самоувереност, и небрежно отношение.
— Аланик? — попита Мориумур и тръгна с мен по коридора. — Добре ли си? Кожата ти изглежда неестествено зачервена.
— Ами… не спах добре — отвърнах.
Наближихме първото разклонение на коридорите. Ем-бот предполагаше, че тази част от коридора има вторичен скенер, инсталиран, за да улавя непозволени материали — но той беше сигурен, че скремблърът, който бяхме монтирали на дрона, ще го скрие успешно. И наистина, нито една аларма не се включи, докато минавахме, въпреки че преминаващ дион от екипажа едва не се сблъска с малката летяща платформа на Хешо. Каури извика и едва успя да отклони платформата от главата на диона.
Дионът от екипажа се извини и бързо продължи. Каури направи маневра с платформата и опашката на Хешо потръпна от раздразнение, когато погледна през рамо към непроявилия достатъчно уважение дион.
— Дори когато летим, ние сме второ качество. Ведър, докато не бъде помрачен, дълбок сантиметър, но отразява вечността, аз съм море за мнозина, локва за един.
— А си мислех, че Върховенството е свикнало да общува с видове с различни размери.
— Ние не сме много — каза Хешо. — Познавам само още един вид с нашите размери, освен ако не броиш варвакс вътре в техния екзоскелет. Може би ще трябва да си направим по-големи костюми. Трудно е за обикновените индивиди във вселена от гиганти. — Опашката му потръпна отново. — Само че това е цената, която трябва да платим, за да имаме съюзници срещу хората. Те ще се освободят всеки момент, нали знаеш? Гледа ли новините?
Той погледна Брейд, която, както винаги, крачеше пред нас и почти не обръщаше внимание на разговора ни.
— Положението с хората е овладяно, Хешо — каза Мориумур. — Не си струва да се тревожиш за този малък гаф. Сигурен съм, че скоро ще се справят.
— Моят дълг, моят товар е да се тревожа за най-катастрофичните възможности.
Когато стигнахме до познатото разклонение на коридори с обичайния охранител на пътя към инженерния отсек, аз се отделих от останалите и им дадох знак да продължат.
— Трябва да отида до едно място — казах им аз, след това пристъпих към охраната.
Крелянката размърда пръсти в знак на раздразнение, но повика охранителен дрон, който да ме придружи до тоалетната. Отново обмислих плана си — почти цяла нощ го бях упражнявала с Ем-бот. Не се притеснявах, че ще се чувствам уморена от безсъние. Нервната ми енергия сигурно можеше да захрани половината платформа Към звездите.
Дронът ме поведе към тоалетната, след това изчака да вляза в една от кабинките. Веднага седнах и сложих раницата в скута си, след това тихо отворих ципа. Ръцете ми — след като бяха правили това движение поне сто пъти един след друг снощи — извадиха дрона, след това извадиха модула за безопасност. Притиснах го на място с тихо щракване, което се надявах да не е твърде шумно.
Щракнах ключа и дронът увисна във въздуха, докато аз бързо си свърших работата в кабинката, за да не събудя подозрение. След това се промъкнах покрай стената и оставих дрона да виси там. Вдигнах един пръст, след това два, накрая три.
Дронът изчезна, активира камуфлажа си. След това докоснах гривната, исках да се уверя, че с дрона можем да комуникираме. Той отговори, като ми изпрати съобщение с кода на ЗСД, което гривната предаде върху кожата ми.
Всички системи функционират.
Мисията започваше. Щитът на „Теглилки и мерки“ не ми позволяваше да контактувам с Ем-бот, но както се бяхме надявали — все още можех да се свързвам с някого вътре, като дрона.
Сложих си на рамо раницата и излязох навън — след това веднага съжалих. Деструкторният пистолет! Ангели небесни, щях да го разкача и да го пъхна в раницата, ако ми потрябва.
Сега беше твърде късно. Той беше на безопасно място, където обаче нямаше да ми свърши работа — на гърба на дрона.
Успех, малък приятелю, помислих си аз и си измих ръцете. Част от мен очакваше охранителният дрон неочаквано да вдигне тревога, но той мълчеше. Последвах водача си навън от тоалетната и оставих тайния си шпионин вътре, готов да се измъкне и да намери начин да се плъзне в машинното.
Стигнах до стаята за скокове и се настаних при останалите. След това зачаках. И продължих да чакам. Отне ни необичайно дълго време да се вдигнем от площадката и да излетим. Да не би вече да ме бяха открили?
Най-сетне „Теглилки и мерки“ се отдели от площадката и започна да навлиза в космоса.
— Пилоти — разнесе се гласът на Уинзик по уредбата и аз подскочих почти до тавана. — Исках да ви кажа, че днешната тренировка е особено важна. Олеле, олеле! С нас са значителен брой важни лица от правителството на Върховенството, които са дошли да проследят напредъка ви. Като услуга за мен, бихте ли летели по най-добрия начин, на който сте способни, за да ги впечатлите.