Към небето 2 към звездите

— Накрая той заявил, че компютърните данни били фалшива тревога. Чакал, потял се… докато не разбрал, че никакви ракети нямало да пристигнат. В този ден той станал единственият герой във война, която така и не избухнала. Той бил човекът, който предотвратил края на света.

— Въпреки това е било неподчинение — каза Джорген. — Не е било негова работа да вземе това решение. Трябвало е да решат неговите началници. Фактът, че той е бил прав, го оправдава накрая, но ако е грешал, тогава е щял да бъде запомнен като страхливец или като предател.

— Ако допуснел грешка — прошепна бабчето, — нямало да бъде запомнен. Защото никой нямало да е жив, за да го помни.

Джорген се отпусна назад и отвори очи. Погледна стегнатото тесто в ръцете си, след това започна да го меси по-силно, сгъваше и натискаше, чувстваше се гневен, макар да не можеше да си обясни защо.

— Защо ми разказа тази история? — попита той бабчето. — Спенса каза, че винаги си ѝ разказвала истории за хора, които режели главите на чудовища.

— Разказвах ѝ такива истории, защото тя имаше нужда от тях.

— Да не би да мислиш, че аз имам нужда от такава история? Защото обичам да следвам заповеди ли? Аз не съм безчувствена машина, бабче. Аз помогнах на Спенса да си построи кораба. Поне не казах на никого какво правеше, когато взе бустера на Драйфа. И така наруших протокола.

Бабчето не отговори, затова Джорген продължи да меси тестото, удряше го отново и отново, сгъваше го, както старите ковачи — метала.

— Всички си мислят, че само защото обичам реда и дисциплината, съм някакво извънземно! Извинявам се, че се опитвам да помогна структурите да съществуват. Ако всички бяха като Станислав, тогава при военните щеше да цари хаос! Нито един войник нямаше да стреля с пушката си от страх, че заповедта, която му е дадена, е фалшива тревога! Нито един пилот нямаше да лети, защото, кой знае, може сензорите да грешат и да няма враг!