Илиада [bg]

тука, далече от Аргос, безславно да паднат ахейци. [70] Знаех, че някога Зевс подпомагаше с радост данайци, зная, че днеска прославя наред с боговете блажени гордите духом троянци, а свързва ръцете ни в боя. Всички ний нека постъпим тъй, както сега ще предложа. Нашите кораби, дето най-близо стоят до водата, [75] нека да смъкнем и спуснем веднага в морето свещено, да ги оставим високо на котви,170 догдето настъпи нощ благодатна: дано се откажат от боя троянци. После и другите съдове нека да спуснем в морето: бягство от злото и нощем не може да бъде за укор. [80] По-добре бягство от злото, отколкото в плен да попаднеш.» А Одисей хитроумен със гняв го погледна и каза: «Сине Атреев, каква през зъбите ти дума излезе? Клетнико! Друга войска недостойна защо не предвождаш, не да владееш над нас, на които Кронид предостави [85] още от млади години до старост дълбока да водим яростни битки, догдето най-сетне ний всички загинем. Тъй ли сега ти желаеш троянския град ширнодрумен ний да оставим, за който понесохме мъки безмерни? Ти замлъкни и друг никой ахеец дано да не чуе [90] тази ти дума, която не би изговорил героят, винаги трезво умеещ разумни слова да изрича, цар скиптроносец, владеещ над толкова много народи, колкото имаш аргийци, подвластни на твоята воля. Аз ти се сърдя за тези съвети, които изказа: [95] ти ни предлагаш, догдето ужасната битка вилнее, дивнопалубните кораби ние да спуснем в морето, та да ликуват троянци, които ни вече надвиват, а пък за нас да настъпи мъчителна гибел. Ахейци, спуснат ли кораби вече в морето, не могат да водят битки, [100] а все ще се плахо озъртат, от боя ще бягат. Твоят съвет ще погуби ахейци, водачо народен.»171 Мощният цар на мъже Агамемнон така му отвърна: «Цар Одисее! Засегна ме много със тежкия укор! Аз не подтиквам чедата ахейски, щом те не желаят [105] своите кораби дивнопалубни да спуснат в морето. Хайде съвет по-разумен сега да ни каже друг някой — млад или старец на възраст; ще бъде приятен за мене.» А Диомед, гръмогласният син на Тидея, им рече: «Ето мъжът и не трябва далеч да го търсим, щом само [110] вие ме слушате склонно и никой във гняв не роптае, тъй като аз съм от тримата тука най-млад по години. Аз се гордея с рода си от моя баща благороден, конник Тидея, когото могила покрива във Тива. Трима почтени, добри синове на Портей се родиха. [115] Дружно живяха в Плеврон и във град Калидон недостъпен: Агрий и Мелас, а третият беше Ойней конеборец. Този Ойней бе баща на баща ми и пръв по геройство. Там си остана Ойней, а баща ми след скитане стигна в Аргос: това пожелаха Кронид и мнозина безсмъртни. [120] Взе за жена дъщеря на Адраста, живееше в къща твърде богата; достатъчно имаше ниви с пшеница, имаше много просторни градини със плодни дървета, също и много стада, надминаваше всички ахейци с копие. Трябва това да сте чули, понеже е вярно. [125] Щом като знаете вий, че по род не съм плах и безсилен, вече недейте презира словата, които ще кажа. В боя да влезем, макар и ранени, защото е нужно, но да останем далеч от стрелите на лютата схватка, да не би някой от нас да получи към раната — рана. Нека да бъдем полезни, подтиквайки други, които [130] в своя угода далече стоят и съвсем се не бият.» Тъй каза. Всички го слушаха, бяха със него съгласни. Тръгнаха с мощния цар на мъже Агамемнон начело. Бог Посейдон земетръсец на стража напразно не бдеше. [135] Уподобен на герой стародавен,172 сега ги последва, хвана десницата силна на цар Агамемнон Атреев, па се към него обърна и думи крилати изрече: «Сине Атреев! Ахил тържествува в сърцето си злобно, виждайки днеска клането и срамното бягство ахейско, тъй като няма в гърдите си никакво чувство за милост. Нека самият погине и бог да му вземе очите! [140] А боговете блажени не могат на теб да се сърдят. Скоро мнозина водачи и знатни мъже от троянци прах ще надигнат в полето обширно и сам ще съгледаш как ще побягнат от нашите шатри и кораби в Троя.» [145] Тъй каза, гръмко извика и в миг се понесе в полето. Колкото викат, когато воюват до девет и десет хиляди души, започнали битка страхотна на Арес, викот такъв излетя от гърдите на бог Посейдона; [150] вдъхна невиждана сила в сърцата на всички ахейци, най-упорито безспир с враговете си да се сражават. А златотронната Хера застана на връх олимпийски, всичко огледа с очи и веднага позна отдалече брата си роден и девер, забързан в свирепата битка, [155]