Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Джит вдигна буркана с плътта, която беше из чегъртала изпод ноктите на Хенрик. Формите се въртяха така бързо, че той почти не можеше да различи отделните същества. Всичко се сливаше в мъгла от тъмна, слизеста плът и хаотично размахани крайници.
Бръшлянената дева рязко хвърли буркана във въздуха над светещите кръгове и сгърчената безформена маса от същества.
Хенрик видя как стъклото се пръсна. Течността в буркана сякаш се възпламени.
Светът стана толкова ярък, че можеше да види костите на Джит през тялото й.
Всичко се превърна в светлина и огън. Дърветата наоколо горяха. Пламтящи, ярки въглени се откъсваха от тях и се завъртаха в жаравата, която извираше от съдържанието на буркана точно над центъра на огнения кръг.
Бръшлянената дева вдигна ръце и призова сили, които той никога не си беше представял, че съществуват. Тя стоеше права, озарена от светлината, размахала жезъл над света, който беше превърнала в преизподня.
В центъра на всичко, в сърцето на ослепителната светлина, имаше нещо още по-ярко, което светеше като звезди. Малките парченца — плътта, която Джит беше събрала изпод ноктите му — искряха така, че в сравнение с тях останалият горящ свят едва мъждукаше.
С вдигнати ръце Джит явно заповядваше на тези ярки искри да всмучат всичко в себе си, докато се въртяха и се издигаха все по-високо в небето.
Сама в центъра на бушуващата клада, Джит вдигна ръце още по-високо и изкомандва всичко да се събере в едно.
Костеливите зомбита виеха, докато горяха, телата им се разпадаха и рухваха в искри и дим, които политаха, всмукани от ужасяващата вихрушка ослепително сияние.
Всичко около него — дърветата, лианите, бръшлянът, мъхът и храстите и дори пръстта — сияеше в пламъци и се превръщаше в палеща жарава и пепел, които се носеха на дълги вихрушки към мъничките искри мощна светлина, които сияеха високо в центъра на спираловидните облаци.
Вятърът бушуваше, огънят също. Хенрик присви очи срещу ослепителната сила на стихиите. Щеше да ги прикрие с ръце, но не смееше да ги махне от ушите си от страх, че Джит ще призове и него в преизподнята.
Дори и със затворени очи, продължаваше да вижда все същата картина.
Беше нощ на изгарящи цветове, ослепителна светлина и оглушителни звуци… На лудост.
Искрящата светлина в центъра на пространството притегляше всичко. От дърветата се откъртваха вейки и клони и сякаш цялата гора се подпали, докато летеше към нея. Дърветата и растенията се разпадаха на хиляди искри, които се въртяха и се издигаха след искрящите късчета плът. Телата на мъртвите, които летяха, се разпарчетосаха на пукащи, светещи въглени, както и всичко останало.
По лицето на Хенрик се стичаха сълзи, отприщени от виковете на ужас и агония.
Бръшлянената дева отново вдигна ръце. Самият въздух в центъра на олтара се възпламени в огнената пещ от светлина.
Точно когато Хенрик вече беше убеден, че ще умре в ужасяващата светлина, всичко свърши.
Внезапната тишина едва не го събори.
Усещането беше сякаш физически се опитваше да устои на звука, както когато човек се навежда срещу много силен вятър, за да се задържи прав. Щом звукът внезапно спря, той едва не се препъна.
Ушите му бучаха. Главата му пулсираше. Цялото му тяло трепереше.
Но не само звукът изчезна внезапно.
Хенрик примигна. Не можеше да повярва на очите си. Бушуващия ураган от огън и светлина също го нямаше.
Огледа се и видя, че мъхът от близките дървета виси неподвижен във влажния въздух точно както преди. Всяко дърво си беше на мястото. Пръстта, която се беше разпукала, за да излязат зомбитата, изглеждаше непокътната.
Сякаш нищо от това, което Хенрик бе видял преди малко, не се бе случило.
Само буркана го нямаше, а наоколо по голата земя се виждаха парченца стъкло като хиляди паднали звезди.
Хенрик не можеше да разбере случилото се, не беше наясно какво е видял. Не можеше да твърди със сигурност дали огънят е бил истински, дали съществата, които бе видял да излизат от земята, са били истински, дали ужасният звук и всичко останало е било истинско.
Епископ Арк, който не бе помръднал от мястото си, изглеждаше невредим и неподвижен. Гледаше с все същия гневен поглед. Дори да беше изненадан от ослепителния огън и светлината, не го показваше.
В средата на разчистеното място шестте фамулуси бавно се въртяха в кръг около Джит, обгрижваха я, суетяха се около нея, докосваха я нежно, сякаш да проверят дали е преживяла мъчението. Тя не им обръщаше внимание и изтри с крак знаците, които беше начертала преди това с жезъла си по земята.