Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
На Хенрик му се искаше да им помогне, но не можеше. Дори на себе си нямаше как да помогне.
Джит се отправи към сумрачния отвор, стиснала в сгъвката на ръката си буркана с мръсната кафеникава течност, в който бе пуснала находките, открити под ноктите на момчето. Кафеникавата вода се плискаше в ритъма на крачките й. Капакът все пак задържа повечето вътре. Хенрик видя как изпод плетеницата от клони изпълзяват големи кафяви буболечки, готови да изпият капките, потекли от буркана по пода.
Епископ Арк следеше с кървавочервените си очи фамулусите, които продължаваха да ровичкат за точните буркани сред стотиците, разпръснати из цялата стая. Тъмните символи върху плътта му правеха очевидния му гняв още по-опасен. Шестте останали фамулуси избягваха стръвния му поглед, докато търсеха нужното и издърпваха бурканчета от стените или ги изчопляха от пода.
Всяка от тях едва крепеше в ръцете си неудобно много бурканчета. Едноръката не можеше да носи колкото останалите, но се стараеше. Щом събраха необходимите съдове, те забързаха с товара, за да настигнат господарката си.
Стиснала буркана в ръка, Джит взе един жезъл, облегнат на стената. Погледна през рамо към Хенрик и изписука кратка, скърцаща и прищракваща команда на странния си език. Едноръката се върна и подкара момчето в колоната зад Бръшлянената дева пред останалите от вида си.
— Джит каза да побързаш и да я последваш. — Метна бърз поглед към епископа и се наведе съвсем близо до момчето. — Когато приключим с това — просъска тя с отровно задоволство — ще ти изсмуча животеца и ще хвърля останките ти на хлебарките.
Хенрик се вцепени от ужас. Тя го сръчка с кикот, за да се размърда.
Докато се препъваше, момчето си мислеше колко му липсва времето, прекарано с майка му. Искаше да е отново при нея в палатката й, да правят заедно нанизи от мъниста. Искаше му се преди всичко никога да не го бе водила при Бръшлянената дева.
Откакто си даде сметка, че е прогонен обратно в Кхарга и че отново ще попадне в лапите на Бръшлянената дева, той се страхуваше, че този път може и да не си тръгне обратно.
Епископът зае последното място в колоната и последва Бръшлянената дева през тъмния проход между стените, от които висяха стотици кожени върви, пристегнали всякакви твари — вече мъртви животинки, коруби на костенурки, черепи на гризачи с остри зъби — всички те висяха на пластове от стените. Хенрик видя как очите на хората, впримчени в изпъкналите носещи части на стените, проследиха минаващата край тях процесия. Когато кръстосваха поглед с епископ Арк, те извръщаха очи. От хората в стените не се чу ни стон. Момчето си представяше как би му било много трудно да не плаче за помощ, ако самият той беше впримчен в стените.
Но нямаше кой да помогне на бедните души, попаднали в капана на това ужасяващо място. И нему нямаше кой да помогне.
Докато си проправяше път през лабиринта, който беше бърлогата на Бръшлянената дева, Хенрик долови жуженето на насекоми, крясъци на птици и звуци от други съскащи и цвърчащи животни. Когато стигнаха края на тунела и излязоха на открито в нощта, блатните създания внезапно замлъкнаха в мъртвешка тишина.
Ниските облаци, огрени от лунна светлина, плавно се носеха над главите им и излъчваха слаби отблясъци. Земята под тях беше издигната насред гъстата, заблатена гора, и беше суха. Тъмните сенки на околните призрачни дървета, от чиито клони висяха провиснали завеси от мъх, приличаха на Хенрик на ръце на мъртъвци, увити в мъртвешки саван, хищно протегнати към живите.
Докато пресичаха разчистеното пространство, той забеляза, че плоските скали там не бяха просто пръснати, а подредени в кръгове. Освен това всеки камък лежеше на ниска могила от пръст. Могилите с камъните явно водеха до центъра на открита площ, където Бръшлянената дева сплетница започна да изписва знаци с украсения си жезъл. Знаците, които драскаше по земята с върха на жезъла, не се отличаваха много от символите, татуирани по епископа.
От средата на жезъла на Девата висяха сияйни сини пера, оранжеви и жълти мъниста, а също и колекция продупчени в центъра монети, окачени на връвчици от еленова кожа. Хенрик се почуди защо жената би използвала монети за украсата на толкова важен предмет. В крайна сметка за какво можеха да й послужат пари в Кхарга?
Тогава осъзна, че всъщност за нея те не бяха ценни като пари — не и така, както за обикновените хора. Навярно бяха пари, взети от нещастниците, вплетени в стените. За Бръшлянената дева ярките монети бяха просто украса, както и ярките пера. И двете бяха трофеи от отнет живот.