Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Убедена ли си? — попита старият магьосник.
Ничи кимна.
— Усетих прилива на енергия в нея, после и в него. Нещо не беше наред. Болката се връщаше и започваше да го подчинява. Би трябвало да е обратното. Дарбата му би трябвало да овладее болката, докато целебната му сила влиза в Калан, но не се получаваше така. Ричард вероятно е действал интуитивно или пък е правил каквото и друг път, само дето сега се касае за нещо различно, за нещо опасно и не се е получило. — Погледна Калан. — Нали?
Калан бе принудена да признае, че в думите на Ничи има истина.
— Но нали ме е лекувал преди?
— Да, така е — включи се Ричард. — Защо този път не стана?
— Не знам със сигурност, Ричард, но поради някаква причина проблемът, който се опитваше да излекуваш, се държеше като зараза. Може да се каже, че е като да се грижиш за болен — понякога прихващаш неговата болест.
— Но нали дарбата би трябвало да ме предпазва?
— Момчето е право — намеси се Зед.
Ничи явно не желаеше да отговори.
— Възможно е някой да се намесва и да запълва празнините, останали поради липсата ти на опит в използването на магията. Не мога да го твърдя със сигурност.
Зед не губи повече време в спорове по въпроса.
— Вижте, очевидно е, че драскотините, които бях излекувал, са се появили пак. Изглеждат възпалени. Трябва да се заема с този проблем, преди нещата да са се влошили.
— Съгласен съм — потвърди Ричард и се отдръпна, за да стори място на Зед.
— Не съм убедена, че в момента това е добра идея — обади се Ничи някак загадъчно и като че ли само на Зед.
Магьосникът остана озадачен от скептичното й отношение.
— Аз пък си мисля, че не е добра идея да оставим инфекцията да се разпространи. В противен случай Калан може да изгуби ръката си. Дори още по-лошо — ако това нещо стигне до други части на тялото й, може да се окаже фатално.
Ничи забеляза тревогата, изписана на лицето на Калан, и кимна с въздишка.
— Прав си, Зед. Но поне ми позволи да ти помогна.
— Всяка помощ е добре дошла — каза Зед и като се надвеси над Калан, притисна длан о челото й. Ничи постави своята длан върху неговата.
Калан тутакси усети как в нея се влива потокът на магията му. Различи и силата на Ничи като отделна нишка. Макар двата потока да бяха сходни, всеки беше специфичен. Двата заедно се сливаха в една обща и успокояваща енергия, която обаче бе доста по-различна от дарбата на Ричард и топлината, която Калан изпитваше в неговите обятия. Тя бе наясно, че дарбата на Зед е по-различна, затова не се притесни, а в същото време усети и силата на Ничи. Чувството от сливането на двете беше замайващо.
Наред с това обаче Калан не можеше да се отърси от усещането за някаква сянка, за нещо, което бе надвиснало тягостно над нея и вътре в нея.
Още докато си го помисли, се остави да я отнесе обединената сила на Зед и Ничи. За пореден път изпита чувството, че губи представа за време и място, отпусна се, понесена от топлия лъч на магията. Усети как Зед повдига болката й почти по същия начин, по който го направи Ричард, но доста по-умело, с повече опит и точност. Внезапно всичко секна. В следващия миг вече не съществуваше силата нито на Зед, нито на Ничи.
Калан отвори очи и си пое рязко дъх. Имаше чувството, че е минал само миг, но от опит знаеше, че бе възможно да е останала под въздействието на магията в продължение на час и дори два.
Зед се олюля на пети. Хвърли тревожен поглед на Ничи.
— Не е виновен Ричард. Нещо не е наред. Единствената разлика беше тази, че аз знаех как да се отдръпна. Докато Ричард не е знаел. — Стисна устни и додаде недоволно: — Ричард не се справи. Аз също не мога да я излекувам.
Ничи го изгледа с неразгадаем поглед.
— Значи ти също го почувства?
Калан се запита какво ли имат предвид под „го“.
Зед ги изгледа безпомощно.
— Не знам. Никога не съм усещал нещо подобно. Нещо ново е. Нямам никаква представа защо не успявам да го преодолея, но истината е, че не се справям.
Ничи остана вторачена в Зед.
— Какво почувства?
Бръчките по челото на Зед се бяха сгъстили. Двамата с Ничи си размениха многозначителни погледи.
— Не знам. Нещо… тъмно.
Ничи си позволи едва доловим знак, че е разбрала, но не отвърна.
Калан не можеше да е сигурна какво си говорят двамата, но разбра, че са постигнали мълчаливо съгласие, а освен това различи напрежението вътре в себе си след досега на магията им.
Притеснението й нарасна.
— Може би Натан ще успее да помогне — предположи Ричард, който не бе забелязал, че Калан е видяла размяната на погледи между Зед и Ничи. — Той е Рал. Може би ще се справи по-добре, след като неговата магия тук работи безпрепятствено. Може би точно в това е проблемът.