Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард я придърпа към себе си. Калан се строполи на една страна и се притисна в него. Топлите му мускулести ръце я обвиха като плащ.
Вместо обаче просто да я прегърне, той я хвана за китката и вдигна ръката й. Тя изпита болка.
— Добри духове — пророни той.
— Какво има? — приближи Кара.
Ричард завъртя леко ръката на Калан, за да й покаже.
— Върви да извикаш Зед.
Калан видя Кара да се отдалечава бегом по пътеката между дърветата. Присъствието на Ричард я успокояваше. Не искаше никога повече да се отдалечава от успокоителната му топлина.
Ала ръката й пулсираше с всеки удар на сърцето й. Погледна китката си и с изненада установи, че драскотините са се появили пак. Зед ги бе излекувал, но ето че сега бяха там и изглеждаха по-зле от всякога.
— Лечението на Зед в крайна сметка май се оказва не особено ефективно — отбеляза Ричард. — Ще го извикаме тук, за да видим какво ще каже. Той знае доста за тези неща, но на мен ми се струва, че раната е инфектирана и затова се е появила отново. Вероятно поради тази причина ти е и лошо. Може би поначало не е успял да се справи с инфекцията.
Като знаеше как се чувства, на Калан не й се вярваше това да е причината. Не й беше за първи път да има зачервени и подути рани. Никога не й бяха причинявали подобни усещания. Всъщност ръката й беше най-малкият проблем. Това, което я бе събудило, беше внезапната пронизваща болка в главата — от това й се доповръща, от това се чувстваше зле. Именно тази остра болка между слепоочията бе причинила световъртежа. На практика не смяташе, че драскотините имат нещо общо с главоболието.
Няколко пъти досега бе изпитвала силна болка, от която й се беше повръщало. Същото важеше и за Ричард. Твърдеше, че го е наследил от майка си. Калан си помисли, че това навярно е свързано с нещо подобно. Просто неприятно и силно главоболие. При тази мисъл като че ли й стана мъничко по-леко.
За пореден път огледа яростните червени дири по ръката си. Притесни се, като видя, че раната, която беше зараснала, не само се беше появила пак, ами и изглеждаше по-зле. Чувстваше цялата си ръка обездвижена от подуването. Калан пак потръпна от болка. През тялото й премина ледена вълна. Главоболието я връхлетя със смазваща сила.
И тогава Ричард се надвеси напред, притегли я към себе си и тя усети как приятната мекота на дарбата му потича в нея. Облекчителна топлина обля вкочанените й ледени мускули. И друг път бе прибягвал към дарбата си, за да я лекува, затова усещането магията му да я докосва й бе познато. Именно това правеше той сега — лекуваше я с магията си.
Дарбата на Ричард работеше по уникален начин и обикновено биваше отключвана у него под въздействието на неотложна необходимост. Съчувствието му към нея, любовта му, необходимостта му тя да е добре бяха извикали дарбата му, за да започне да я лекува.
В топлата му прегръдка, в потока на магията, изпълваща тялото й, времето изгуби своя смисъл.
Тя почувства успокояващото му, изпълнено със съчувствие, любящо присъствие с всяка фибра на съществото си.
Но колкото и да се нуждаеше от помощта му, не й се искаше да му позволява да го прави. Знаеше, че в процеса на лечение той поема нейната болка. Най-напред трябваше да отнеме агонията от нея и да я вкара в себе си, за да може дарбата му да проникне в тялото й и да излекува проблема. Калан не искаше Ричард да поема болката й. Колкото й се щеше да се освободи от болката, толкова не искаше той да страда.
Но не можеше да му се противопостави. Силата на неговата дарба я обгърна. Не й оставаше друг избор, освен да престане да се съпротивлява. Усещането беше като че се спуска слепешката в непозната бездна. Беше плашещо и в същото време облекчение — освобождаване, като да позволи на друг да се бори за нея, да се възправи срещу болката вместо нея, докато тя стои отстрани и наблюдава бушуващата битка.
Нямаше представа колко време е останала изгубена в онова далечно място, пропито от болка, наред с Ричард, но знаеше, че когато отвори очи и дойде на себе си, все още бе в обятията му.
Противно на очакванията й, болката все още бе там. Също толкова смазваща, също толкова потискаща.
Калан разпозна същата болка и в очите на Ричард. Той я бе поел в себе си и колкото и да беше странно, не бе успял да я отнеме от нея.
Усилията му се бяха оказали безрезултатни.
Хрумна й, че навярно тя прави нещо не както трябва. Че навярно не дава всичко от себе си. Или, по-точно казано, че се страхува да позволи на Ричард да поеме нейната болка, затова не е направила достатъчно, че да му позволи да й помогне.
Кара се надвеси над Ричард.
— Съжалявам, че ми отне толкова време, докато открия Зед. Но го намерих. Водя и Ничи.